Just friends

Глава 19

- Да. - отвърнах и влязох в сградата.

Бях приятно изненадана от факта, че Джордан беше там. Прегърнахме се и след като си взех душ, и' разказах всичките си проблеми с Дилан, тя остана шокирана.

- Дилан е ударил Камерън?!

- Да!

- Камерън?!

- Да!

- Миличкия нежен Дилан е ударил лошото момче Камерън Далас?

- Да!

- И той не е отвърнал?!

- И аз бях изненадана!

- Уау!... Смятам, че просто е прекалил, но сигурно е решил, че ще го замениш. Не знам. Смятам, че трябва да се видите и да поговорите.

Въздъхнах.

- Дали ще се съгласи?

- Ами даа! Сигурна съм, че и той се чувства толкова нещастен колкото и ти!

- Добре. Ще му се обадя.

Взех си телефона и му звъннах. Изчаках малко.

- Гласова поща. - оставих му съобщение, молейки го да ми се обади.

Тръгнах към гардероба и извадих тениска и дънки.

- Ще излизаш ли? - Джордан погледна часовника. - Не е ли рано за лекцията?

- Камерън ме покани да изпием по кафе.

- Камерън? Заради който сте се скарали?!

- Ъм... не се скарахме заради него, но да може да се каже.

- И ще излизате заедно?

- Ние сме приятели. Какво му е лошото двама приятели да изпият по кафе.

- Ъм... Роуз не мисля, че той иска да сте само приятели.

Замръзнах на място.

- Защо мислиш така?

- Не е ли очевидно? Той те харесва.

Бях шокирана. Знаех, че аз имах симпатии към него преди Дилан, но той да харесва мен?!

- Не е вярно. Той сам го каза. Ние сме само приятели и нищо повече.

Тя завъртя очи, но не каза нищо. Облякох се и когато бях готова, вече беше време да тръгвам.

Камерън ме чакаше в кафенето на една маса до прозореца. Поръчахме си кафетата и докато ги чакахме си говорихме за лекциите на професор Уилямс.

- Какво написа на есето за семействота? - попита ме той.

Задавих се с кафето.

- Ъм... обичайните неща. - избърсах сметаната от устните си.

Явно долови, че не ми се говори, смени темата.

- Как е Дилан?

На още по-неприятна...

- Не знам. - казах тъжно. Сякаш за секунда на лицето му се появи усмивка, но когато неговия поглед срещна моя, той умекна.

- Съжалявам.

- Може ли да сменим темата?! - помолих.

През останалото време си говорихме за различни неща. Точно когато излизахме, телефона ми звънна. Беше...

- Роуз?!