Just friends

Глава 2

Когато кацнахме, бях много изморена от дългия полет. Хванах едно такси и тръгнах към университета.

Сградата беше старинна и много красива. Прекрачих входа с драматична стъпка и тръгнах да търся канцеларията.

След като ме записаха, че съм пристигнала, ми дадоха ключа за общежитието и ме опътиха на къде да тръгна.

- 311...313... 315 бинго - казах под нос и вкарах ключа в ключалката.

Отворих вратата и три чифта любопитни очи се насочиха към мен. Аз ли грешах или трябваше да сме само две момичета в стая?!

- Ъм, извинете. Сигурно съм сбъркала стаята. - казах и се обърнах.

- Чакай! - едно от момичетата се изправи и тръгна към мен. - Роуз... нали?

- Ъм, да - отвърнах леко смутена, че тя знае името ми, а аз нейното не.

- Аз съм Джордан. Това са приятелките ми Мелиса и Клара. Те са в съседната стая, но дойдоха да ми правят компания докато дойдеш. - обясни ми тя и подаде ръка да се сдрависаме.

Отпуснах се и я поздравих. Насочих се към празното легло и седнах.

- С каква специалност си, Роуз? - попита ме Мелиса и ми се усмихна.

- Креативно писане.

- О, много яко. И аз. - каза Клара и си дадохме пет.

Цял следобед си говорехме и се смяхме. Разказвахме си случки от живота ни и се сближихме доста бързо. Поканиха ме да отида с тях на едно парти тази вечер и аз приех, защото така или иначе нямах какво да правя.

Взех си душ и реших да облека черна рокля, прилепнала в горната част и свободна надолу. Пуснах косата си и я сресах. Обух си черните токчета, взех портмонето си и бях готова.



- уоу! - възкликнахме едновремнно с Джордан. Беше облечена с червена, къса, прилепнала рокля и изглеждаше невероятно. Червеникавата и' коса беше леко накъдрена и оставена да се спуска по раменете и'. Когато излязохме от стаята, Мел и Клара вече ни чакаха. Качихме се в колата на Джордан и тръгнахме.

Когато пристигнахме, от къщата кънтеше музика. Насочихме се към дансинга и танцувахме незнайно колко време. Когато почувствах жажда се насочих към бара.

Взех си една бира и започнах да оглеждам тълпите от хора. Всички танцуваха в центъра под мижавите светлини. Забелязах момче, което стоеше в единия ъгъл на стаята и отпиваше от напитката си. Внезапно той вдигна поглед и срещна моя. Мръсна усмивка се изписа на лицето му и той тръгана към мен като задържаше погледа ми със своя. Завъртях се на стола и си поръчах нова бира. Отпих една глътка и внезапно усетих нечия ръка да се плъзва по кръста ми. Поех си рязко въздух и се завъртях, за да срещна мазната му физиономия на сантиметри от лицето ми.

- Какво прави сладурана като теб сама тук?

Усетих алкохолът, който лъхаше от него и се отместих назад. Ръката му ме стисна за кръста и ме придърпа още по-близо. Огледох се за приятелките си и след като не видях никоя от тях преглътнах нервно. Избутах го леко от себе си.

- Ъм... не си търся компания.

- Защо сладурче? - попита мазно и пак ме придърпа към него. Отърка слабините си на бедрото ми, а очите ми станаха огромни.

- Остави ме! - казах и го избутах по-настоятелно. Той само се ухили и затегна хватката си.

- Тя каза да я пуснеш! - чу се загрубял мъжки глас зад мен.