Dark Angel

Въведение

/ Гледна точка на Хари /

Бил, шофьирът ми, ме караше към училище.Родителите ми не позволяваха да ходя сам, заради опасностите, които могат да се появят отвсякъде.

Изведнъж Бил заби спирачки и усетих някакъв удар по колата. Щом погледнах през задния прозорец видях как някакво момиче се хваща за крака и започва да псува. Бил слезе от колата и каза нещо на момичето, което очевидно не му пукаше, че са го блъснали. Явно съвсем леко се е ударила в колата, защото му нямаше нищо. Момичето беше дребно, със сини очи и носеше черна шапка на главата си, косата й беше доста шарена. Също така имаше суитшър, а върху него дънкено яке. Дънките й бяха разпокъсани и напръскани с бяла и черна боя, очевидно нарочно. Гуменките й бяха износени. Имаше много татуси по врата, сигурно ще има и по други части на тялото, по лицето й имаше всякакви обици, кой би направил такива неща с тялото си по дяволите, особено момиче? И родителите й не са й казали нищо? Имаше черна раница, която виси от едното рамо, а до крака й стоеше скейтборд.

След малко та тръгна, а Бил се качи на шофьорското място.

- Извинявай за това, Хари. Момичето каза, че само съм я сурнал и няма проблем. Миришеше на трева..

- Няма проблем, Бил. Хайде да тръгваме.

След кратко мълчание пак се обърнах към него.

- Как така е миришела на трева?

- Ами пушил е явно, не знам..

Само кимнах и пак се загледах през призореца.

- Пристигнахме.- Бил ме извади от мислите ми

- Мерси.- грабнах раницата си и излязох от колата

Бях в нов град, понеже баща ми премести главния офис на фирмата си в Ел Ей. Хубав град беше, но ми лиспват приятелите ми в Ню Йорк. Всъщност аз съм от Англия но като съм бил на две сме се преместили. Но както и да е.. докато вървях към входът на гимназията ми, ваички ме зяпаха. Какво клише само.

Видях и момичето от сутринта, заедно с две момчета и още едно момиче. Те изглеждаха подобно на нея, но бяха по-добре. Другото момиче нямаше татуси, а само пиърсинг на носа и тъмно синя коса. Момчетата бяха целите в татуси, или поне ръцете и вратовете им, но нямаха пиърсинги. Кой би си помислил, че те учат в частно училище като това?

Това училище беше различно, като университет. Не караш цял ден с класа си едни и същи часове, а се записваш за това което те влече и караш него, но разбира се английски ,спортът и математиката са задължителни. Аз отделно се бях записал в класовете по биология, химия, латински, испански, психология, филосогия и география. Погледнах програмата си и видях че цял ден ще съм в една стая с един и същ преподавател, който ще ми е класен. Имах само три часа.

Явно днес просто ще си говорим.

Намерих стая 206 и си оставих рницата на третия чин към прозореца, а коженото яке на стола. Имаше още три минути до началото на "часа", но аз бях единсвения в стаята. Свежо. След около две минути стаята се напълни. И все пак липсваха четири места.

Учителят влезе и ни поздрави.

- Здравейте, мил мой клас. - той се усмихна, а всички се засмяха- Е, Кевин? Как мина ваканцията, защото доколото помня преди три месеца се молеше да не почва ахаха

Всички в стаята се засмяха и погледнаха към въпросния Кевин.

- Ами, господине, честно да Ви ка-

Вратата се отвори с гръм и трясък, Кевин млъкна и вътре влязоха онова момиче и другарчетата и.. Нищо чудно.. защо ли не се досетих, че разбира се ще са в моя клас?

- Анна, Майк, Бил, Кейт.. Как сте?- господин Андърс се усмихна, а шаренокосата извъртя очи и си седна на мястото- Много ми липсваха истериите и държанието ви. И тази година ли ще е така или мислите да се държите малко повече като нормални хора?

Очевидно те не му обърнаха внимание и едното момиче се извика.

- Кейт, мятай раницата!- очевидно Кейт беше момичето, което блиснахме днес

- Ето ти я, курво- Кейт и подаде раницата и се засмя и четиримата почнаха да се хилят

Господин Андърс въздъхна и седна на бюрото си..

- Е, имаме нов ученик.. Хари..

След дългото ми отсъствие от Уатпад *цели 2 години* се връщам с много нови идеи и истории, които с радост ще споделя с вас❤️