Ромео и Жулиета

Трета сцена

В гробището, пред гробницата на Капулетите.

Влизат Граф Парис и Пажът, носещ факел и цветя.

ПАРИС

Дай факела, момче, и остави ме!

Не, тъй ще ме съгледат. Загаси го

и се просни под оня кипарис

с ухо, опряно о земята. Тука

тя куха е — копана и дълбана

за хиляди гробове, — тъй че ти

ще чуеш отдалече да кънти

кракът на идещия; и тогава

свирни с уста да ме предупредиш!

Подай цветята! Хайде! Изпълнявай!

ПАЖЪТ (настрани)

Самичък сред гробовете и в мрак!

Ужасно ме е страх, но няма как!

Отдалечава се.

ПАРИС

Невясто моя, цвят прекрасен, който

в предсватбен ден от вихър бе убит,

цветя и сълзи ръся върху твойто

легло от мрамор с навес от гранит.

На нощ със теб не се нарадвах аз —

сега ще те оплаквам в нощен час!

Пажът изсвирва.

Чий крак проклет ми пречи да излея

в последен обред свойта скръб по нея?

И с факла? Загърни ме, тъмнина!

Скрива се.

Влизат Ромео и Балтазар, носещ факел, кирка и пр.

РОМЕО

Дай кирката и лоста! Туй писмо

връчи го на баща ми утре рано!

Подай ми факлата и запомни:

каквото и да видиш или чуеш,