На стъпка от Рая - Светлината на мрака

Глава 1 - Нов живот

Ето, че двете останаха сами. В главата на Ема цареше пълна какафония, в нея се въртяха най-различни въпроси от рода на: Къде е? Защо е жива ? Защо не помни нищо и въпросът, който я глождеше най-много, беше: Какво по дяволите ставаше?

В един миг цареше пълна тишина. Ема усещаше, че момичето беше вперило поглед в нея. Тя не го виждаше, тъй като главата й беше наведена така, че можеше да види само разпокъсаните си и окървавени дрехи.

-Казваш се Ема, нали? - Наруши тишината момичето.

Ема лекичко кимна с глава.

-Аз съм Филиз - каза набързо то.

-Къде съм? Каква е тази умора? - попита Ема . - И защо не помня нищо...освен...

-Освен какво? - попита Филиз.

-Как е възможно да съм жива?

-Майка ми ще ти обясни всичко. Хайде сега да се качваме горе, тук е студеничко. - Филиз определено бе много приятелски настроена.

Ема се съгласи и двете момичета потеглиха по каменна спираловидна стълба, която излизаше в огромна зала в средата, на която имаше рисунка. Рисунката представляваше кръг, който беше разделен на четири равни части и във всяка част беше нарисуван по един природен елемент. Залата имаше три входа. Един централен и два по-малки от двете страни. Те завиха по десния. Не беше кой знае какво. Просто тъмен коридор, в който имаше факли закачени по стените, но въпреки топлината излъчваща се от пламъците в помещението не беше никак топло. Накрая на тунела имаше врата. Филиз отвори вратата и те се озоваха в просторно, по-просторно от предишното помещение. То приличаше на бална зала. От ляво и от дясно имаше стълби. Всичко беше толкова изящно изработено, че Ема имаше усещането сякаш се намира в приказка. Филиз тръгна по стълбите от лявата страна и Ема пое след нея. Накрая на стълбището влязоха в някаква стая, приличаща на етажно фоайе. Там имаше черен кожен диван, стъклена масичка и някакъв леко пожълтял фикус в ъгъла.

На Ема й се стори, че в сравнение с другите зали, през които бяха минали, тази изглеждаше по-съвременна.

Филиз тръгна по някакъв коридор. Сега вече пък обстановката съвсем наподобяваше хотел. Имаше редица от врати, а в края на коридора имаше голям прозорец и отново кожен диван със стъклена масичка. Този път той не беше празен. На дивана имаше дребно момиче, което беше на неповече от четиринадесет години, имаше бледа кожа и много светло руса коса, която можеше да се сбърка със сняг. Чак тогава Ема си даде сметка, че това бе момичето, което също бе видяла в пещерата. Когато се приближиха, русото момиче вдигна глава.

-О! Тя най-накрая е дошла в съзнание. - каза русокоската изправяйки се.

-Да, това е Ема - представи я Филиз.

-Здравей Ема, аз съм Лили.- представи и се момичето. - Добре дошла в Авалон!

-Авалон ли ? - попита Ема

-Да намираш се в Авалон, но майка ми ще ти обясни всичко по-подробно. А сега хайде да те настаним - Филиз отвори най-последната от вратите.

Стаята беше просторна, в единият ъгъл имаше легло с оранжева завивка,а над леглото прозорец , който откриваше гледка към приятно изглеждаща градина. Срещу леглото имаше бюро, върху което бяха поставени панерка плодове и кана вода.

-Хапни, пийни вода , изкъпи се , преоблечи се и след час ще дойда да те взема. Това вече е твоята стая. Ключовете са на бюрото - избърбори набързо Филиз и след това излезе.