Пролог

11.6K 270 23
                                    

Тя:
Паркирах черния си Range Rover пред сградата и слязох.Лекциите ми за днес бяха приключили и сега отивах в компанията "АP&Со".

О,забравих,не се представих!

Аз съм Александра Паркър.
Студентка съм последна година в най-престижния университет в
Лос Анджелис.Фирма "АP&Со" е на родителите ми,от няколко седмици насам-моя.От година и половина работех там всеки ден и баща ми постепено ми прехвърли работата и спря да идва в офиса.

Влязох в сградата и рецепционистката ме поздрави. "Здравейте,госпожице Паркър."
Кимнах и отидох до асансьора. След минутка влязох и натиснах бутона за 25-тия етаж.

Вратите се отвориха и излязох от кабинката.Токчетата ми затракаха по коридора и не след дълго минах през бялата врата.

Влязох в огромния си кабинет.
Точно срещу вратата имаше панорамен прозорец, който даваше усещането, че целият Лос Анджелис е в краката ти.Пред прозореца беше разположено голямото бяло бюро. Зад бюрото имаше бял кожен стол. Имаше много картини по белите стените, а по бюрото бях сложила малки розови статуетки. Пред бялото ми бюро бяха разположени две черни канапета. Финансовият отчет за миналия месец стоеше върху бюрото и ме чакаше да го прегледам.

Хвърлих чантата си върху едното канапе и се настаних на белият стол.
Да започваме с финансите.

След няма и минута вратата се отвори.Влезе секретарка и започна да говори. "Здравейте,госпожице Паркър! След час имате среща с борда на директорите,а в 19:30 имате бизнес вечеря със Адриана Уайт." Набързо изреди задълженията ми. "Искате ли нещо?"
-"Късо кафе с три захарчета и мляко.Благодря!" Погледнах я,тя кимна и излезе. Панирах да продължа със задълженията си,но явно някой не мислеше така.

Телефона ми започна да звъни.Вдигнах без да погледна кой е. "Да?" Измрънках недоволно в слушалката. "Уау,Али!Какво ти става?Аз ти звъня за бар,а ти?"-Раззсмя се най-добрата ми приятелка-"Няма да мога, имам вечеря с Адриана Уайтс.Ще отнеме твърде много време и нерви и не искам да си го изкарам на някой готин батко."-засмях се на свой ред. "Готин батко" ни беше нещо като закачка.-"Хайде де,Лекси!"-започна Вики, знаейки,че мразя "Лекси"-"Поне ела до офиса за малко! Беше две седмици в Италия и нямаш трийсет минути за мен? Добре,така да бъде!"- това значеше "Окей,сърдя ти се докато не стане на моята!", а аз мразех да се сърди- "Оф,добре! След час имам среща и след това ще дойда да те видя. В 17:30 да си пред сградата!"- не ми се спореше с нея. Викс ми е като сестра. Тя е единствения човек,който може да ме убеди да направя всичко.-"Йей!"-изпищя приятелката ми и чух звука за край на разговора в слушалката.

***

Точно в 17:30 паркирах джипа пред входа и излязох.Чу се звука от токчетата ми по плочките.Минах през въртящите се врати и застанах до едно от диванчетата в края на коридора.

Чаках Виктория да слезе и ако съдя по скоростта,с която се оправя,това нямаше да се случи скоро.

Погледнах към рецепцията и погледа ми се спря на млад мъж с костюм, черни лъскави обувки, скъп часовник и телефон в ръка.

Той:

Секунда преди да се насоча към изхода на огромния холдинг,телефона ми започна да звъни.-"Къде си,Крис?"-колко обичам контролните проверки, помислих си, въртейки очи- "В холдинга,тръгвам сеегаа." -провлачих разсеяно. Погледа ми спря на мацка с тъмно руса коса, накъдрена в краищата и страхотни синьо зелени очи, който се спряха на моите. Беше облечена с бяла риза и светло синя пола по тялото, стигаща до две педи над коляното ѝ. Последните две копчета от ризата ѝ бяха разкопчани,а ръкавите навити до лактите. Носеше високи обувки и...отнесох се... Мислите ми бяха прекъснати от Мартин-"Брат,слушаш ли ме?"-измрънка раздразнено-"Не."- отговорих му напълно честно и продължих да наблюдавам мацката.

Изведнъж ме погледна и тръгна към мен,усмихвайки се. Върнах и усмивка.
"Вики!"-каза със сладък и адски секси глас и гушна секретарката ми. Върна се до диванчето, взе светло синята си чанта и излезе заедно с моята асистентка.

Върнах вниманието си върху Мартин и след малко затворих.Изязох и пред сградата чакаше червеният Mercedes.Настаних се зад волана и потеглих към нас.

А,да! Да се представя.Аз съм Кристиан Джоунс. Преди 3 години завърших. Аз поех семейната фирма KD&Co,която превърнах в холдинг само за година. Известен съм с не особено прекрасната си репутация на женкар, но както всички знаем, хората обожават да лепят етикети.

Princess of a Bad boyWhere stories live. Discover now