След толкова време се реших да поканя Акуериас на среща. Да точно така аз и Акуериас щяхме да отидем на среща. Всъщност в момента я чакам за да тръгнем.
О БОЖЕ МОЙ!!! МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧА НЕРВНА КРИЗА!!
- Йо, Кен. Какво си се притеснил? - чух Саджитариус да ме пита от канапето пред мен. - С Акуериас ще излизаме на първа среща и съм ужасно притеснен. - Спокойно, Акуа е готино момиче. - Ами ако се издъня?! - Тя няма да иска да те погледне повече и ще те забрави напълно и може би ще изядеш и няколко шамара. - Леле благодаря.... много ми помогна. - Е нали попита какво ще стане, ако се издъниш. Просто ти давах варианти. - Просто не искам да говоря с теб......
- КАНСЪР! - чух ангелски глас да ме вика от стълбите. Акуериас бягаше надолу по огромните стълби. Беше много красива. С бяла риза с къдрички, тъмно синя пола на цветенца, дълги чорапи, които стигаха малко над колената й и кафеви боти със среден ток. В ръцете си носеше малка кафява чантичка, а ярко синята й коса беше пусната и блестеше на слънцето и с всяка нейна крачка се полюшваше лекичко.😍 Беше като истински ангел.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
(Това е тоалета й)
Тя дойде до мен и ме хвана за сгъвката на лакътя ми.
- Е ще тръгваме ли, красавецо?! - А-а-аз т-такова...... изглеждаш...... направо уау. - Благодаря и ти не си никак зле. - Б-Благодаря. - Е какво ще правим днес? - А да. Приготвил съм пикник на една много спокойна поляна като за начало, а след това може да отидем на кино. - Звучи чудесно. Хайде.
Качихме се в колата, но тя не можеше да закопчае колана си затова аз се пресегнах и го закопчах вместо нея. Тя се изчерви и погледна настрани, но когато най - малко очаквах тя ме целуна по бузата. Явно сега беше мой ред да се изчервя, а тя се засмя.
След около 10 минути каране и пеене на песни в колата стигнахме мястото за пикника. Снощи помолих Лео и Либра да дойдат по - рано и да го приготвят, е храната естествено е от Варго.
- Наистина си се постарал Кансър. - Естествено. Все пак не всеки ден мога да те изведа на среща без другите да ни подиграват. - Хахахах прав си. - Хайде ела да седнем.
Всичко беше и е съвършенно. С Акуериас си прекарвахме чудесно. Бях толкова задълбочен в мислите си, когато......
- Хей Кансър.... - Да? - Кажи "ааа" - Какво? - Просто го направи.
Когато мозък ми разбра какво иска да направи Акуериас без да се замислям си отворих устата и тя постави голяма червена и сочна ягода.
- Благодаря. - Тя само се изчерви и погледна настрани. - Акуа кажи "ааа". - след като казах това тя моментално върна погледа си върху моя все още с поруменелите й бузи и зениците на морско сините й очи разширени, но отвори уста и аз поставих плодчето в нея. След като я глътна реших да бъда смел. Наведох се като поставих ръка под брадичката й и повдигнах главата й така, че красивите й кристални очи да гледат в моите кърваво червени и слепих устните ни в целувка. Тя изписука от изненада, но ми отвърна и обви ръцете си около врата ми, а моите милваха нежната й бяла кожа на бузите й.
Е това беше първата от безброй други наши срещи и всяка по - магическа от предишната.
