Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава осемнадесета

- Ето, обади се на 911. – връчих го на Скарлет. – Обясни им къде сме и им кажи да пратят възможно най-бързо няколко линейки.
- Добре. – отвърна ми едвам тя. Не знаех дали ще се справи, защото изглежда не ѝ достигаше много въздух, но се успокоих като видях, че Остин отново излиза при нея. Не изчаках да видя дали и Ария ще се измъкне, защото веднага заобиколих колата и се насочих към другите две врати. Ейвъри беше отворила своята, но не успяваше да излезе заради затисналата я възглавница. Помогнах ѝ и я оставих да седне на пътя по далеч от мястото на катастрофата. Не видях да има много наранявания. И тя като мен беше с малки разрези от стъкла по кожата.
- Джъстин. – прошепна ми тя с разтреперан глас. – Моля те, не ме оставяй. Остани с мен. – хвана ръката ми и я стисна силно.
- Тук съм. Никъде няма да ходя. – успокоих я и прегърнах. – Само, че трябва да проверя как е Мелъди. Все още не е излязла от колата.
- Не. Моля те, страх ме е. – изплака тя.
- Няма нищо. Връщам се веднага. – отделих се от нея. – Другите ще дойдат при теб.
- Добре, но ги извикай сега. – замоли ме тя. Нямах никакво намерение да се оправям с капризите ѝ точно сега, но наистина изглеждаше много изплашена. Колкото се може по-бързо заобиколих колата отново.
- Хора, моля ви махнете се от тук. Прекалено сте близо до колата и е доста опасно. Оставил съм Ейвъри ето там. – посочих им мястото. – Отидете при нея.
- Отиваме. – отвърна Остин. – Звъннахме на бърза помощ. Линейките са на път.
- Добре. Благодаря. – радвах се, че поне има надежда за всички ни.
- Мелъди събуди ли се? – попита ме Ария.
- Какво? Заспала ли е? – учудих се аз.
- Не. Беше припаднала и не изглеждаше никак добре. Не си ли я изкарал още? – притеснено ме погледна приятелката ѝ, а аз сякаш изпаднах в транс. Не можех да се движа. Бях като замръзнал насред всичко. Мелъди беше припаднала. Боже, ако заради мен ѝ има нещо, няма да мога да си го простя. Аз ще съм виновен, защото независимо от всичко трябваше да си гледам пътя и да не позволявам на нищо да ме разсейва. Трябваше да избегна този сблъсък, а не да стоя със скръстени ръце. Нямаше въобще да се стигне до тук, ако се бях осъзнал навреме. Не ми се мислеше какво може да ѝ има сега. Ами ако сериозно се беше наранила, ако е със счупени кости или ребра, ако не се събуди, ако... – щях да продължа да изреждам възможни ситуации, но Остин беше застанал пред мен и ме разтърсваше силно.
- По дяволите, Джъстин, съвземи се и изкарай Мелъди от проклетата кола. – развика ми се и аз напълно се опомних.