Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава трета

Гледната точка на Джъстин:
/Понеделник - сутринта/
Досадната мелодия от алармата на Ейвъри се разнесе из стаята, прогонвайки и последната ми възможна минута сън. Не знам колко минути изминаха, но звукът все още продължаваше да се чува. Това ме дразнеше изключително много, затова просто побутнах леко Ейвъри, надявайки се, че тя ще се събуди. За щастие го направи и секунди по-късно из стаята цареше тишина. Реших, че ще мога да поспя за още десетина минути, защото бях доста изморен след случилото се между мен и приятелката ми снощи, но тя имаше други намерения. Повтори името ми, няколко пъти, но не получи отговор. Спеше ми се изключително много, особено като се има на предвид, че и двамата заспахме малко след полунощ, а сега беше едва шест сутринта. Най-накрая очевидно Ейвъри не издържа и ме сръчка, а аз се принудих да отворя очите си и да я погледна. Беше се усмихнала и определено изглеждаше наспана. Как го правеше това момиче? Три или четири часа й бяха достатъчни, за да се наспи, а на мен ми трябваха минимум десет. И затова от осми клас насам съм винаги недоспал.

- Добро утро. Наспа ли се? - попита ме и се наведе да ме целуне.
- Не. - тя се засмя.
- Защо ли изобщо те питам? Отивам да си взема душ и да се оправя за университета. Гледай да не заспиш отново, докато ме няма. - предупреди ме и се изправи от леглото увита само в един от чаршафите, а след това влезе в банята.

Полежах още малко в леглото, мислейки за бившата си, която закарах до дома й в петък. Интересно ми е кого чакаше в този дъжд. Който и да е бил, го чака голяма порция мръщене, мрънкане, сърдене и тръшкане на врати под носа, когато се опита да се извини. Откъде го знам? От личен опит, разбира се. Веднъж бях закъснял с половин час за среща и през цялата вечер държанието й спрямо мен беше хладно. Естествено, успях да оправя положението само за скромните два дни. Когато вече бях достатъчно разсънен от мислите си за Мелъди, се изправих от леглото на Ейвъри и някак си успях да събера разпилените си дрехи от пода и да намеря тези, които бях донесъл от вкъщи снощи, за да облека днес. След като навлякох типичната за мен бяла тениска и черни джинси с кецове, остана само да изчакам Ейвъри да излезе от банята, за да я използвам и аз. Проверих от телефона си профилите ми в социалните мрежи, докато чаках. Пет минути по-късно госпожицата излезе от банята само по хавлия, а аз направих всичко възможно да вляза по-бързо, за да не се случи нещо непредвидено. Измих зъбите си с четката, която бях донесъл преди известно време тук. След това оправих косата си, защото стърчеше във всички посоки. Приведох се в нормален вид и излязох от малката баня, която беше пълна с пара, от душа, който Ейвъри си е взела.