Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава седма

- Стои ти много добре. – чух глас зад себе си и се обърнах. Беше Мишел.
- Благодаря. Мисля, че ще я взема. – усмихнах се. 
- Хайде, тогава да отиваме да оправим нещата. – каза, а аз се върнах обратно в пробната, за да съблека новата си рокля и да облека старите си дрехи.

   Платих за роклята и си размених още няколко думи с Мишел, преди да изляза от магазина. Чудех се сега накъде да поема, но най-вероятно ще посетя магазина за козметика. За мое огромно нещастие, изведнъж пред очите ми се появиха човека, който най-малко исках да видя. Не се учудвам, че я виждам тук, но защо нямам нито един спокоен ден.  Дано само не ме види, че ще стане много лошо. Тук сме извън университета и ако ме провокира достатъчно, убедена съм, че ще й се нахвърля отгоре. Разбира се, като си знам късмета, който никога не е на моя страна, всичко това ще се случи. И естествено ще започне, заради Ейвъри, която ще ми каже нещо грубо, понеже вече ме забеляза и устремено върви към мен.

- Я виж ти, и ако това не е най-новата играчка на Тайлър Пейн. – каза след като вече се беше достатъчно близо до мен.
- Кой го казва? Ти, която сама си нова играчка. – засмях се.
- Шест месеца не са играчка. – защити се.
- Да, направо бият моите шест години и половина. – казах със сарказъм, а Ейвъри изпуфтя. Знаех, че се дразни, когато някой разказваше подробности относно връзката ми с Джъстин.
- Знаеш ли какво мисля?
- Не знам, представи си.
- Мисля, че си тръгнала с Тайлър само за да притъпиш чувствата си към Джъстин. Просто не можеш да понесеш, че той вече е с мен. – това беше. Чашата ми преля. Търпението ми към нея беше дотук.
- А аз мисля, че когато излезеш оттук ще ти липсват няколко кичура коса.

   Преди да е имала възможност да ми отвърне нещо, аз вече бях пуснала торбата с роклята на земята и бях върху Ейвъри, налагайки я. Тя пищеше и се дърпаше, неосъзнавайки, че така си причинява повече болка. Защо всички си мислят, че използвам Тайлър, когато наистина го харесвам? С Ейвъри продължихме да се бием. Скубехме коси, дращехме, викахме, а край нас вече се събираше тълпа, която вместо очевидно се наслаждаваше на шоуто. За първи път се благодаря, че не си изрязах ноктите преди да изляза, защото иначе сега Ейвъри нямаше да има този прекрасен червен белег на лявата си буза. Тя обаче също не се предаваше. Дърпаше косата ми като за световно, докато аз продължих да й удрям доста здрави шамари. Изведнъж усетих как някой ме издърпа от тялото на Ейвъри, която определено изглеждаше много по-зле, отколкото очаквах. Косата й беше разрошена, а бузите й бяха в цвета на тъмно червения й лак. Когато се обърнах да видя кой е този, който се е осмелил да ми прекъсне забавлението, останах изненадана, но и се ядосах още повече.