Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава втора

- Да те закарам? – попита той.
- Да бе, как ли пък не. Чакам някого. – отговорих, докато се огледах отново, надявайки се Тайлър да е благоволил да се появи.
- Щом казваш, но не виждам някой да се е запътил насам.
- Ами възможно е и да закъснява. – отвърнах му троснато. Не разбирах какъв му е проблема. Защо изобщо се занимава с мен?
- Тогава ще го изчакаме заедно. – изскочи бързо от колата и се скри от дъжда при мен.
- Не става. Върви си. – опитах се да го накарам да се махне. Не искам да съм близо до него, никога повече.
- И защо така? – обърна се към мен и ме огледа най-безсрамно от горе до долу. – За кого си се наконтила така, принцесо? – попита ме, но не му отговорих. Вече не е негова работа да знае, а и също да ме нарича така. Преди често използваше това обръщение и аз го намирах за много мило и сладко, но вече като го чуя ми става лошо. – Ясно, ще си мълчим.

   И точно това правехме цели пет минути преди Джъстин да се изнерви и да проговори отново. Беше се облегнал на стената като мен и беше оставил значително разстояние по между ни. Аз обаче не се сдържах и го погледнах с периферието на зрението си. Облечен с бяла тениска и тъмни дънки изглеждаше като изваден от витрината на някой магазин.

- Виж сега трябва да тръгвам, защото бързам и нямам намерение да споря с теб. Качи се в колата и да те закарам до вас. Не мисля, че ще спре да вали скоро, а и този, който чакаш явно няма да дойде. Става късно и не трябва да се прибираш сама.
- За мен не е проблем.
- Но за мен е. Качвай се. – каза със заповядващ тон и посочи колата.
- А не би трябвало. Не съм твоя грижа вече.
- И какво от това? Предпочиташ да те оставя да мръзнеш тук цяла вечер ли?
- Не, разбира се.
- Тогава какво чакаш? Трета или четвърта покана?
- Забравих колко си раздразнителен като се ядосаш. – това беше една от чертите му, поради която се пораждаха повечето от нашите малки караници и кавги.
- Не съм. Просто ти ме изнервяш.
- Дрън-дрън. – качих се в колата му от страната на шофьора и затръшнах вратата.
- По полека. Ще я потрошиш.
- Хубаво.
  
   Пътувахме в пълна тишина и се чуваше единствено дъжда. Добре, че живеех наблизо и стигнахме буквално за няколко минути, защото не знам как бих издържала подобна неловка ситуация по-дълго. След като паркира му благодарих и набързо притичах разстоянието от колата му до входа. Видях, че тръгна след като отворих входната врата и влезнах вътре. Не ми беше ясно защо го прави. Чак толкова жалка ли съм изглеждала докато чаках Тайлър пред университета, че бившия ми да спре и да ми предложи да ме откара? Направо не е за вярване колко бързо ми се скапа деня. Не стига, че Тайлър не се беше появил, ами трябваше и Джъстин да ме докара след провалената среща, за която вероятно се беше досетил. Не виждах как всичко това може да стане по-зле, но ето че имало начин.
   На вратата се позвъни и отидох да отворя. Беше брат ми Ноа. Три години по-голям от мен, кестенява коса и кафяви очи. А и също така излиза с Ария.