Love Triangle (BG Fanfiction)

Глава първа

- Добро утро, момичета. – поздравих ги, а те се усмихнаха.
- Добро утро, Мел. – отвърна Скарлет, а Ария повтори думите й.
- За какво е всичкото това суетене днес? – още един път се огледах наоколо, но наистина всичко беше истинско. Професорите изглеждаха по-притеснени от обикновено.
- Не знаеш ли? – попита ме Ария шокирано, а аз поклатих глава. – Днес тук ще бъде награден един бивш студент, който е доста преуспял в живота си в момента.
- Да, баща му притежава една от най-големите компании в Лос Анджелис, а той е единствения наследник. Професорите са горди, че е избрал нашия университет и освен това е имал най-висок резултат на изпитите. – дообясни ми Ария.
- И за какво по-точно ще го награждават?
- Дарил е огромна сума пари, с които да се осигурят повече стипендии и общежития на студентите. – най-сетне получих стойностен отговор.
- И кога ще е това награждаване? – попитах отегчено. Не знам защо всички се вълнуваха толкова. Просто някакъв тип, който си печели уважение като раздава големи суми пари.
- След петнадесет минути започва. – отговори ми Скарлет, след като погледна часовника на китката си.
- Страшен начин да започнем новия ден. – изказах песимистичното си мнение, а двете ми приятелки ме погледнаха все едно ме питаха „Как може да си такава?”

   В следващия момент из цялото преддверие на университета настана пълна тишина. Погледнах към вратите и видях, че групичката на известните влизаше. Три момичета и три момчета. Един от тях беше бившият ми. Приятелките ми веднага се опитаха да ме разсеят, но аз продължавах да го гледам. Начина, по който пристъпваше, крещеше, че той притежава университета. Държеше за ръка момичето, с което го хванах в леглото преди тези шест месеца, когато всичко между нас приключи. Тя от друга страна, създаваше онзи звук с токчетата си, които тракаха по пода, а в следващия момент отметна косата си, все едно се подиграваше на всички останали. Всички момчета в голямото помещение я зяпаха и й подсвиркваха. Момичетата не оставаха по назад. Погледите вперени в бившия ми приятел винаги ми идваха малко в повече, но това вече не е мой проблем. Те двамата и приятелите им очевидно бяха наясно с предстоящото и направо влязоха в аулата.

- Ако искаш ще изчакаме още малко преди да влезем? – попита ме предпазливо Ария.
- Няма нужда, нека влизаме. Ще си намерим по-хубави места. – отвърнах и трите се запътихме към вече отворените врати на голямата зала.