Saranghae (BTS)

서비 1

Започнах работа и чаках новият ми колега, много се надявах да е по-надежден от старият, но той закъсняваше и това ме ядосваше.
След двадесет минути момчето се появи, изглеждаше ми малко притеснен, но щях да го стегна. Той се доближи до мен и ми се извини, имал проблем с родителите си, не го познавах, но му предложих след работа да дойде в апартамента ми.
-А ти от кога си барман?- попита ме, сладурчето
-От много време- казах само това, гледах да не говоря много
-Имаш ли си приятелка?
-Не, а ти.. имаш ли си приятелка, приятел.. как ти беше името..?
-Името ми е Хосок, а за любов, никак не ме бива с това- загледа земята- ти беше Юнги, нали?
-Мхм
Усмихнах се и спрях да му обръщам внимание. Десет минути по-късно спрях да си почина малко и го загледах, изглеждаше толкова сладко. Обърна се към мен и щом ме видя, че го гледам изтърва чашата, която държеше, явно усмивката ми го изплаши.
-Поряза ли се, сладурче?
-Добре съм!
Започна да гледа нагоре и аз се загледах във вратът му.
-Не гледай там
-Защо, гледката е хубава
-Гледката пред теб е още по-хубава
-Какво? -загледа ме объркано
-Нищо!

Клиентите вече си тръгнаха и останахме да почистим работното си място.
-искаш ли да дойдеш в апартамента ми, да се опознаем по-добре
-Ам, ами, добре!