Blood rage

Chapter 1.

За мое щастие залата по бокс, в която тренирах все още не беше препълнена и можех да тренирам без да се налага да гледам глупави физиономии и да сритвам нечии задници. Увих бинта около ръката си и се запътих към ново поставената боксова круша на ъгъла, когато чух познат смях. Челюстта ми силно се затегна, а погледът ми се стрелна към човекът, който привлече вниманието ми.

- Мисля, че майка ти ще се справи страхотно в леглото с баща ми, а може би по-късно и с мен.- Конър. Родителите ми бяха разведени и глупавият му баща искаше да се омъжи за майка ми. Само през трупа ми. Усещах как яростта напира в мен, а кръва ми започна да кипи. Едва сдържах юмруците си, които си умираха да го нокаутират в този момент и да изтрият самодоволната усмивка на Конър.

-Мисля, че стенанията и ще бъдат толкова силни...-не го оставих да довърши. Ударих глупака, а той се свлече на земята, беше прекалено лесно. Ударите, които му нанесох бяха силни, от носа му започна да тече тънка струя кръв и движенията, с които се опитваше да се предпази бяха смешни на фона на моята сила.

-Точно както гаджето ти ми доставяше удоволствие снощи, нали?-изплюх се върху него и се отдалечих бавно. Отне ми секунда, за да разбера, че макар и малкото хора в залата се бяха струпали около нас, но дори те не смееха да ме спрат? Та кой би?

-Хари! Хари чакай.-чух гласа на Стийв, петдесет годишния собственик на залата да се провиква зад мен. Обърнах се незаинетересовано от това, което ще последва.

-Трябва да си вървиш Хари, не мога да те тренирам повече! Не можеш винаги да правиш каквото си поискаш без да се притесняваш за последствията. Това е третият, който преби за последните две седимици!-говореше оживено, а аз го прекъснах.

-Шегуваш се нали? Не можеш да ме изхвърлиш, аз съм най-добрият тук! Без мен ще останеш с аматьори.-посочих към хората, които се опитваха да изправят Конър на крака. Мамка му, добре го бях подредил.

-Не мога да ти позволя да останеш тук, не и докато не овладееш гнева си. Заради теб рискувам репотацията на залата, а знаеш, че тя е всичко, което имам.-нямаше да остана и секунда повече в тази зала. Гневът обзе цялото ми тяло. Сериозно ли щяха да ме изхвърлят заради този глупак? Взех чантата си и отворих стъклената врата като не пропуснах да я затръшна след себе си.

Стоях известно време на стълби, които се намираха в ъгъла на улицата. Бях поставил сака си острани на мен и усърдно триех кръвта на Конър от кокалчетата си. Надявах се да се успокоя, но дори напротив-нямах търпение да се срещнем отново. Боксът беше единственото нещо,което наистина обичах, а сега ме бяха лишили от него.Ако можех да върна времето назад не бих променил дейсвтията си, дори напротив-бих го докарал поне до сътресение, поне да си струваше изгонването ми. Изведнъж някакво момшче изтича покрай мен, беше видимо задъхана, а лицето и до колкото можех да видя изглеждаше...изплашено? Секунди по-късно някакво чернокосо момче се опита да я стигне. Той хвана грубо ръката и, а в отговор тя изпищя. Чернокосият я обърна прилягайки сила, а дългата и кестенява коса се разпростря по цялото и лице. Действията на този ме оставиха без дъх. Той я прилепи до стената, а ръката му се уви около врата и. Секунди по-късно краката и бяха във въздуха, а тя присви очи от уплах.

Бавно се приближих към тях, не можех да оставя момичето просто така, а и имах насъбрала ярост, която трябва да изкара. Очевидно чернокосият си го просеше. Сериозно ли няма по-интересни противници от кльощаво момиче, което беше не повече от 1,60?

-Мислеше си, че ще избягаш?-крещеше срещу лицето и, но тя беше твърде уплашена, за да отвори очи.

-Пусни я!-прекъснах ги. Тя отвори бавно очите си, а погледът с, който ме погледна беше умолителен.

-Не виждаш ли, че имам сметки за уреждане с...гаджето си, нали мила?-мазна усмивка се настани на лицето му. Моято усмивка беше по-зловеща дори от неговата. Знаех какво ще последва и, този нагъл коментар от негова страна, щеше да си получи нужните последствия. Секунди по-късно той лежеше на земята, а аз бях отгоре му като не спирах да нанасям удар след удар. Зрението ми се замъгли, не осъзнавах какво правя, биех го сякаш е боксова круша, а той се давеше под силните ми удари.

-М-моля те спри! Ще го убиеш!-извика тя, като се опита да отблъсне ръката ми, преди да нанеса поредният удър. Ръката ми рязко се изви заради допирът и и, когато се обърнах към нея тя лежеше на земята. Да не би току-що да бях съборил момиче? Бързо осъзнах какво правя и отидох да и помогна, но за моя изненада тя избута ръката ми и ме погледна с присвити очи.

-Какво си мислиш, че правиш?-процеди през зъби.

- Как можеш да ходиш с него, та той е утрепка! Да не си мазохистка?-казах видимо ядосан от този факт, челюста ми отново се затегна, а тя леко потрепери. Нямаше да я нараня, за какъв ме мисли?

-Знам, че искаше да помогнеш, но сега влуши нещата. -започна да говори плахо, сякаш се страхуваше от реакцията ми.-Мислех си, че има шанс да се отърва от него, но след това, което направи той няма да ме остави намира.

Бих се радвала ако коментирате. Искам да знам какво мислите! :)