Продадена Да Бъде Играчка /Завършена/#Wattys 2017

Сезон 3-Глава 11:Сбогом-Край

Вече минаха няколко дни,откакто бях с Леон.
-Леон.-Прегърнах го силно.
-Къде отиваме?-Попита с усмивка той.
-На кино.-Казах с усмивка.
След това ние отидохме.
Татко беше във възторг,когато разбра,че с Леон вече сме  заедно. Направо полудя и ме заключи в килера за да си помисля по-добре. Държаме час,ама след като мама разбла го тупна с тивана и той взе,че припадна.
След киното с Леон отидохме на овеселителен парк.
-Леон.-Хванах ръката му го заведох зад една тоалетна.
Свалих дрехите си и той също.
Започнахме да се целуваме страстно след това той се завря във мен.
Този път Леон беше много
по-добър  от преди.
След като приключи и аз се отделихме един от друг.-Уморих се.-Казах и изведнъж усетих слабост в тялото си.
-Анн-Карит!-Той ме хвана.
-Чуствам се слаба Леон. Какво става с мен?-Попитах едвам.
Изведнъж пред нас се появи онази змия. 
-Хаха. Това,че я спаси от смъртта не означава,че тя се е спасила от отровата ми. Скоро човешката 'и същност ще умре и ще се превърне като мен.
-Не.-Казах със сълзи.
-Няма да го позволя.
-Дори да ме убиеш тя пак ще се превърне. Трябва да убиеш нея за да се спаси.-Леон се превърна отново в ангел и този успя да го победи.
-Остават 'и 3 дни.-Това бяха последните думи на змията.
-Леон не искам да се превръщам в демон. Моля те Леон убий ме.-Сълзите напираха в мен. -Не искам да се превръщам в ужасяващо  създание.
-Спокойно до теб съм.-Той ме прегърна силно и погали главата ми.
Вечерта легнах да спя и изведнъж усетих силна болка в сърцето и тялото си.
Започнах да викам.
В стаята влязоха мама и татко.
Щом ме видяха се уплашиха.
Бързо ме заведоха в болница.
Лекарите казаха,че умирам ,и че не знаят какво ми има.
-Как е възможно?-Заплака мама.
-Момичето ми.-И татко.
Не спираше да ме боли и да викам. Тялото ми отслабваше,сърцето ми щеше да се пръсне.
В мен започна да се появява нещо странно .
Кожата ми започна да става на зелени люспи малко по-малко.
Леон се появи и хвана ръката ми.
-Моля те Леон не издържам повече. Убий ме.
-Не мога Анн.-Проплака той.
-Нямаме избор.-Казах аз.
-Съжалявам.-Леон стана от стола си и излезе.
След това болката мина,но с всеки изминал ден ставаше по-лошо.
Лицето ми беше станало като на смъртник.
Започнах да пиша съобщение на мама и татко.
Там им разказах цялата истина и че ги обичам много.
Вече дойде и 3-тия ден.
Тогава вече усетих как сърцето ми спира и затворих очи.
Неутрален разказвач
Анн-Карин се превърна в демон.
Тя стана от леглото си в змийска форма.
След като Леон разбра,той нямаше друг избор усвен да я убие за да я освободи.
Започна ужасянаща битка.
Тъкмо,когато Леон щеше да загуби видя в очите на чудовището
Анн-Карин как плаче силно.
Тогава Леон се изправи бързо и намушка чудовището с меча си.
След това Анн-Карин отново придоби човешка форма.
-Благодаря.-Каза тя и затвори очи.
-Не!-Той заплака.-Обичам те
Анн-Карин.
-И аз.-Леон се обърна.
Душата на Анн-Карин беше зад него.
-Анн толкова съжалявам.
-Недей благодаря ти за всичко.
-Анн.-Изведнъж на гърба,на Анн се появиха крила. Леон ахна не бе виждал по-красиви крила.
-След като я беляза и я освободи тя вече стана като теб. Това бе избора на съвета.-Каза Смъртта,който се появи изведнъж.
-Значи сега ще бъдем заедно.-Каза Леон.
-Да любими.-Усмихна се Анн-Карин.
-Нека да вървим.-Каза Леон и след това я хвана за ръката в ангелската си форма и я отведе при светлината.
След това семейството на Анн видя бележката и я прочете.
Майката на Анн се строполи на земята със сълзи,защото повече нямаше да види дъщеря си.
Ракел не излизаше от стаята си.
А бащата на Анн-Карин се промени и вече не беше същия забавен човек като преди.
На погребението Ракел прегърна гроба на Анн.
-Анн-Карин  моля те върни се!Не си мъртва!Върни се Анн-Карин!Обичам те приятелко!-Плачеше силно Ракел. Емили хвана раменете на дъщеря си и опита да я махне от гробната плача.
-Скъпа достатачно.-Каза Ерик.
-Татко тя ми беше приятелка!
-Знам скъпа. Но трябва да продължиш напред.-Отговори Ерик.
-Скъпа сигурно Анн не иска да страдаш за нея. Успокой се моля те.-Обади се Емили.
-Детето ми!-Плачеше силно Кейла,а Джо я беше прегърнал и я успокояваше.
Изведнъж те осетиха познато присъствие  и усетиха нежен допир.
-Анн.-Казаха всички.
След това видяха как листата политат във въздуха с вятъра.

Това е края на сезона.
Благодаря,че четохте и ме подкрепяхте да продължа.
Много плаках на тази глава докато я писах.
Моля изразете мниние.
Желаете ли сезон 4 с  Ракел?
Този път ще създам нейната история.
Доскоро приятели.☺