Let me love you (Book 2)

Глава 11

Момчетата бяха тръгнали при мениджъра им за някакви неща които не разбирам и не ме интересуват 😂. С момичетата бяхме вкъщи. Мади и Джем бяха на масата в кухнята. Аз бях върху един шкаф с разни десерти вътре и си ядох вафла. Тини беше на бар плота и си цъкаше нещо в телефона.
Джема: Хайде на пазар.
Тини: Какъв пазар?
Мади: Аз съм съгласна.
Аз: Аз пък не. Не ми се ходи. Мразя да пазарувам.
Тини: Вие двете ако искате отивайте.
Мади: Джем искаш ли?
Джема: Ами вие?
Аз: Нас не ни мисли. Ще намерим какво да правим без да обръщаме къщата.
С Тини се усмихнахме невинно.
Джем: Ами добре. Хайде Мадс.
Взеха си чантите и излезнаха.
Аз: Е какво ще правим Тини?
Тя: Да гледаме Миньоните.
Започна да подскача като малко дете.
Аз: Съгласна.
Отидох да намеря филма на лаптопа докато Тини правеше пуканки. След като всичко беше готово се настанихме на дивана.

Аз: Е филмът свърши. Какво сега?
Тя: Де да знам. Хайде да излезем някъде и ние.
Аз: Може. Отдавна не сме излизали само двете.
Тя: Да. Все някой идва с нас или става нещо друго.
Аз: Ами нека излезем. - тръгнах към вратата но се усетих и се върнах. - А къде ще ходим?
Тя: Искаш ли на плажа?
Аз: Минутка.
Тя: Като те знам ще ти трябват повече.
Аз: Не те чувам, качвам се по стълбите.
Качих се в стаята ми, разтършувах, намерих банския си, облякох го и си сложих тениска и къси панталонки. Взех си плажната чанта с плажните простотий вътре и слезнах. Тини вече беше готова и ме чакаше.
Тя: Много ли разхвърля?
Аз: Шшшшт тихо че ме мързи сега да подреждам.
Тя: Само ние сме тук.
Аз: Тръгваме ли?
Тя: Да.
Двете излезнахме.
Тя: Имаме един малък проблем.
Аз: Още от сега ли? Дори не сме тръгнали към плажа. А къде е плажа?
Тя: Именно това ни е проблема.
Аз: И как реши че ще ходим на плаж като не знаем къде е въпросния плаж?
Тя: Ами мислех че ти знаеш но се усетих че....
Аз: Че съм дезориентирана. Това е ясно. Аз пък мислех че ти знаеш къде е.
Тя: Ами не знам.
Аз: Да питаме някой.
Тя: Сигурна ли си че е добра идея?
Аз: Защо да не е?
Тя: Ехоу. Брат ти е известен.
Аз: Просто ще питаме някой къде е плажа. Няма да му търся годеница. Хей. Извинявай. Може ли да дойдеш?
Момичето което повиках бавно се приближи към нас.
Аз: Може ли да ни кажеш къде е плажа?
Усмихнах се невинно. Момичето стоеше и ме гледаше.
Тини: Казах ти че е лоша идея.
Аз: Млъкни.
Тини: Ехо.
Размахвахме ръце пред лицето й и тя се съвзе.
Тя: НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ! ТОВА НАИСТИНА СТЕ ВИЕ! ЩЕ УМРА!
Тини: Не знам за теб но слухът ми ще умре с нея.
Аз: Моят също. Моля те само не викай.
Тя: Добре. Но може ли снимка? И автограф? И да предадеш това на Хари?
Подаде ми някакво листче.
Аз: Няма проблем......
Взех листчето, прибрах го, снимахме се с момичето и се подписахме на тефтера й. Тя ни опъти към плажа и най-сетне тръгнахме.

*Малко закъснях затова написах набързо една глава. Та имам новина за тези които четат авторските бележки. Ще започвам нова книга. Повече подробности ще видите в блога ми който може да намерите в профила ми. Следващата глава ще е скоро.
Също така книгата е на 5 място в random за което СТРАШНО МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ! ОБИЧАМ ВИ😘 *