Глава 7

1.2K 114 5
                                    

Отидох в пицарията. Една сервитьорка дойде и ме заведе на масата на която Камерън ме чакаше. Оставих жилетката си на стола и седнах.
Аз: Ехо телефонджията.
Той вдигна поглед към мен.
Той: Тъкмо ти писах.
Аз: Да. Усещам как телефонът ми вибрира в джоба. Та за да не го вадя какво ми написа?
Той: Ами мислех че си размислила и ти писах дали ще идваш.
Аз: Ами не казах на брат ми къде отивам и да.
Той: И аз съм така със Сиера.
Засмяхме се.
Аз: Но не е досадна като Найл.
Той: Ти ще кажеш. Не живееш с нея.
Аз: Няма по-досаден от Найл.
Той: Няма по-досадна от Сиера.
Аз: Значи си приличате много.
Той: Какво намекваш?
Аз: Виж сервитьорката. Хайде да поръчваме че прегладнях.
Той: Не сме приключили този разговор.
Поръчахме пиците и продължихме.
Аз: Имам идея.
Той: Каква?
Аз: Хайде да ги сватосаме. Щом и двамата са досадни значи ще си паснат.
Той: Има един проблем.
Аз: Който е?
Той: Тя е по-голяма от него.
Аз: Да не мислиш че това попречи на Хари и Тейлър Суивт? Като стана дума за нея не съм я чувала от месец. Ще взема тази седмица да й звънна да се видим докато е тук.
Той: И аз искам да се видя с Тейлър.
Аз: Първо аз ще се видя с нея по женски после ще ви запозная.
Той: Устройва ме.

Мартина
Седях на една маса близо до тази на Кам и Джес и слушах глупавият им разговор. И за да не съм сама си грабнах едно непознато момиченце и си седнахме да ядем. Добре че се срещат фенове на улиците понякога та веднага се навиват.
Емили: Защо постоянно гледаш натам?
Аз: Амииии..... чудя се кога ще дойде пицата.
Тя: Много си нетърпелива.
Усмихна се. Не че усмивката й е слизала от лицето. Това момиче не го ли заболя устата?
Аз: Ами да. Прегладнях.
Тя: Знам как да те разсея.
Аз: Как?
Тя: Да си направим няколко снимки.
Чу се лек писък измежду устните й. За кой ли път. Направихме си няколко снимки и пицата дойде.

Джесика
Изядохме пиците си и продължихме да си говорим. Леле това момче не млъкна. Говори повече от мен.
Той: Хайде да отидем някъде.
Аз: Ъм....къде?
Той: Не знам. Да се разходим.
Обърнах се към масата където седеше Тини. Тя кимна към телефона си. Отново погледнах Камерън който ме гледаше в очакване.
Аз: Ами.....
Бях прекъсната от звъненето на телефона. Тини. Видях че беше излязла да говори. Вдигнах й.
Аз: Ало.
Тя: Идвай си! Спешен случай!
Аз: Добре. Идвам. - затворих - Съжалявам Кам но Тини има нужда от помощ. Да го отложим за друг път?
Той: Добре. Няма проблем. И аз ще тръгвам.
Двамата се запътихме към изхода. Той се качи в колата си.
Той: Хей да те закарам?
Аз: Не. Предпочитам да повървя.
Той: Както кажеш. Пиши ми. И не забравяй за Тейлър.
Аз: Няма.
Усмихнах му се и той на мен. След което запали колата и потегли а зад мен Тини изкочи от храстите.
Аз: Не можа ли да изтърпиш още малко?
Тя: Не! Онова момиченце е много обсебващо.
Засмях се.
Аз: Хайде да се прибираме.

*Хей бебцета. Знам че беше вчера но ВЕСЕЛА КОЛЕДА 🎉🎉🎉. Готови ли сте за новата година? Какви подаръци получихте? Можете да напишете долу в коментарите и ми кажете дали ви интересува какво аз съм получила. Ако има будни нека да се изфукат 👇👇. Хайде всеки да се изфука с нещо 😂. До следващата глава.*

Let me love you (Book 2)Where stories live. Discover now