Life's A Lot

2. 5: Играта започва от днес в полунощ!

Гл. Т. На Виктория

Поканих Нейт вътре. Настани се върху дивана, а аз седнах до него. Той беше при Катрин. Запознахме се, когато тя ме заплашваше. Дали е видял нещо?

- Не знаех, че Джулия говори за теб.

- Джулия? - Попитах въпросително.

- Да, приятел съм на Джесика и исках да говорим за нея, понеже разбрах, че ти е много... вярна. Така да го кажем.

- Чак пък така! Помогнала ми е няколко пъти, но пък щеше да ме убие още толкова, така че. - Вдигнах рамене.

- Това момиче, Катрин! - Не посмях да издишам насъбралия се в тялото ми въздух. - Тя е същия човек, за който ми разказа Джесика, нали? - Не казах нищо. - Знам, че си участвала в плана. Знам, че знаеш, че Катрин е жива, но го криеш. Защо? - Стоях вцепенена. Какво да му кажа? Не исках да умирам... но Джесика е моя приятелка и ме спаси. Може Катрин да не заподозре нищо, нали? Аз ще съм извън града, а и Нейт все пак беше там и може да е видял нещо.

- Виж, Нейтън трябва да ти кажа нещо много важно.

- Слушам!

- Джаксън е жив!

- Хъъ?

- Катрин го крие. Той беше зад онази желязна врата пред, която говорихме. Не можех да кажа на Джес. Тя ще ме убие! Не искам да съм мъртва.

- Добре успокой се! - Той ме придърпа в прегръдките си. Чак когато видях мокрото петно на тениската му осъзнах, че съм се разплакала.

- Какво ще правя сега?

- Тя няма откъде да знае, че си ми казала.

- Никой не може да я заблуди Нейт! Тя е пратила някой да ме наглежда. Сигурна съм!

- Джесика я е заблудила с бомбата.

- Тя не умря, нали? - Казах аз.

- Но все пак беше заблудена. Сигурен съм, че никой не те наглежда. Тя знае, че няма да се изтърсиш пред Джес, защото е сигурна, че те е сплашила. Ще се направя, че не те познавам и съм го видял докато съм бил в тях. - Каза ми той утешително. Беше някак толкова организирано.

- Няпомня ми на Джесика. Това как си толкова уверен в плана си.

- Тя е виновна за това. Толкова много години да си най - добър приятел на такава откачалка. Няма как да не те зарази с нещо. - Той се засмя леко.