Life's A Lot

2. 5: Играта започва от днес в полунощ!

Гл. Т. На Джаксън

- Джей, трябва да видиш това! - Катрин се хвърли върху мен кикотейки се. Избутах я, от което тя остана недоволна, но не каза нищо по въпроса. - Знаеш за бащата на една от старите ти приятелки - Бела, нали? - Кимнах и я изгледах подозрително. - Джесика малко се е позабавлявала! - Тя се изкикоти още веднъж и ми пусна някакъв клип на телефона си. Внимателно го изгледах и не можех да повярвам. Тя се усмихваше. Джес запали цяло имение, в което живееше цяло семейство и се усмихваше. - Забавно, нали? Жалко, че майката и Бела липсваха! - Тя издаде долната си устна напред в тъжна физиономия, но после пак се усмихна. - А ето това наистина ще ти хареса. - Кат плъзна пръста си по екрана и ми показа една снимка, на която ясно се виждаше как Джес стреля по едно момче. - А пък това е велико. - Хванах ръката й и махнах телефона от погледа си.

- Катрин, какво искаш?

- Писна ми този въпрос, Джей! Отмъщение!

- Не ти ли писна от мен?

- Не ставай глупав! Минаха само четири месеца. Разбрах се с Виктория да те държа една година. - На лицето й се появи подла усмивка. Толкова много я мразех.

- Виктория ще каже на Джесика! - Тя се засмя подигравателно.

- Скъпи, Вик в момента е в града, а не й е споменала нищо. Всеки иска да остане жив.

- Тя не знае ли, че ти няма да я убиеш?

- Откъде си толкова сигурен?

- Защ....

- Г - це Катрин, намерихме момичето. - Един от членовете ни прекъсна. Катрин веднага се усмихна. За кое момиче ставаше дума?

- Ей сега идвам, захарче! - Отговори момичето пред мен. Момчето кимна и излезе затваряйки вратата. Въпросителния ми поглед се заби в нейния. - Много ти е любопитно, нали? - Тя се изкикоти. - Джес не спази правилата на сделката. И аз няма да го направя. - Замислих се малко. Тя стоеше пред мен с лукава усмивка и чакаше фурната ми да загрее.

- Дел!

- Браво Покахонтас! - Тя запляска с ръце демонстративно. - Не мислех, че ще ти отнеме толкова много време.

- Какво ще й направиш?

- Ще й опека кифлички! Ще я измъчвам и убия естествено! - Катрин приличаше толкова много на Джесика. Използва същите изречения. Същите навици. Ето защо съм я харесвал преди. - Както и да е! Трябва да тръгвам! Много любов! - Тя ми прати въздушна целувка и излезе от стаята. Седнах на огромното, меко легло и въздъхнах. Джесика беше много зле. Няма как да издържи още осем месеца. А и Дел не може да умре. Заради нея сега съм тук. Положихме толкова много усилия и накрая просто да я убият? Трябва да измисля нещо. Но какво по дяволите? Не мога да направя нищо тук! Отпуснах се върху леглото. Исках да изкрещя, да убия Катрин и да отида при любовта на живота ми. Защо всичко винаги се усложнява? Мамка му!