Доброто в теб

2

Докато съм размишлявала над живота си, Чад си е тръгнал отдавна,а аз стоях пред стаята за разпит и се чудех как този мъж вътре успя да промени настроението ми само за две секунди, а аз мислех, че ще бъде лесно, но това дори повече ме стимулира да продължа. Колебливо стиснах дръжката и влязох обратно в помещението. Седнах обратно на стола, а усмихнатата му физиономия ме караше да повърна обяда си,защото днес цял ден нямах апетит.

-Виж какво, Джонсън, ако си мислиш,че можеш да ме манипулираш както си пожелаеш-грешиш. Не си човека,който може да ме съди!

-Mia bella, толкова си лесно ранима,че е удоволствие да ти причинявам болка. Прости ми,но имам мръсни помисли с теб,толкова си нежна и невинна,че събуждате най-мръсните ми фантазии.

-Замълчете!-повиших тон,защото отново се опитваше да ме вбеси. Но нямаше да стане! Знаех, че мъж като него никога не би пожелал жена като мен. Мъжете като него обичат лоши момичета или мръсни курви, а аз не спадах в нито една категория. Не покривах изискванията му,но така е по-добре за мен,защото недай си Боже да се влюбя в мъж като него, тогава вече Майка Тереза да ми е на помощ.

-Когато съм в компанията Ви,не мога да държа палавата си уста затворена.-този човек само си вредеше с всяка изречена дума.

-Тук съм, не за да говорим за мръсното ти подсъзнание,Ерик, а за нещо съществено, с което да докажем,че Камата е имал съучастник, защото според мен той не е бил сам в нощта на убийството над младото момче Дийн Кларк.

-Камата? Мила, Холи. Знаеш ли, че говориш за Фреди Диксън, който винаги работи сам.-каза го толкова неестествено, че ме накара да се замисля. След това погледна за секунда към камерата,а после върна погледа си върху мен. Замълчах, защото се замислих за момент какво стана току-що,но не се издадох,че го хванах в крачка. Явно се бои от камерата,или от Камата,но защо да го прикрива, като той е в затвора? Или го е страх от нещо много по-лошо,но в очите на този здравеняк никога не можеш да прочетеш страх..всичко друго,но не и страх!

Поклатих глава уж търсейки смисъл в думите му, и току-що съм го намерила. Направи ми знак да се приближа по-близо,сякаш ще ми споделя най-съкровенната си тайна,а аз изпълних желанието му. Два,не, три, може би четри,не знам, но милиметрите свободно пространство бяха нищожно малки между лицата ни. Беше странно и неловко,нещо съвсем различно. Това аз ли съм? До сега не съм си позволявала такава близост със заподозрян в тази малка стая и камерата в ъгала,която беше лице в лице със стола на поредния престъпник седнал там,а аз както винаги бях с гръб към нея,но това не притискаше чувството за дисконфорт.