Доброто в теб

2

Той просто се усмихна чаровно,с онази усмивка, която караше всяка една жена да се разтопи от копнеж.

-Драга,Холи, искам да ти изкажа най-големите си благодарности,че онази вечер ми пусна в ръцете бедната Сюзън,която не беше за изхвърляне,а и аз не само я убих, но преди това се възползвах от нея!- Вече премина всякакви граници този негодник. Почувствах се отново безсилна и бясна,за това несъзнателно се разплаках от гняв, който се опитах да скрия като захапах долната си устна. Избутах стола назад и излязох затръшвайки вратата след себе си. Без да осъзная се свлякох на пода и сълзите мокриха бледото ми лице.

-Сюзън, съжалявам, моля те за прошка! Моля те, ако знаех какво ще ти се случи,щях...щях да бъда аз на твоето място...прости ми.-Това беше смелата Холи Матюс, която в момента беше една развалина обвинявайки се за нещо,което бе непоправимо. В опит да ме утеши ме обгърнаха две силни ръце. Сгуших се още повече в него и заридах дори по-силно.

-Не плачи, всичко е наред..успокой се. Дишай-издишай,дишай-издишай.

-Аз съм виновна, Чад! Заради мен нея вече я няма...аз съм виновна!-подсмъркнах вдишвайки успокоителния му парфюм.-Моля те не ме гледай така съжалително...не заслужавам съжаление,а омраза и порицание точно от теб! Сюзън бе единственото ти семейство.- сведох глава отчаяно и извадих пистолета от колана си,положих го срещу сърцето си и сложих ръката на Чад върху спусъка. Той грабна пистолета с лекота и го ритна настрани,повдигна с лекота брадичката ми и се вгледа в зачервените ми от плач кафяви очи,които бяха толкова тъжни.

-Сега ти си моето семейство, Холи! И искам да знаеш,че винаги ще те подкрепям,независимо дали правиш грешки или не. А сега остави оръжието обратно и се успокой,всичко ще е наред!

Дори него не го заслужавам, той е прекрасен човек, а аз една огромна бъркотия. Но бях ли готова да се изправя срещу толкова силен противник като Ерик Джонсън? Въпрос, на който аз самата не можех да отговоря. Какво съм си мислела? Че аз мога да се справя с изверг като Ерик Джонсън? С треперещи ръце прибрах пистолета обратно в кобура и изтрих набързо сълзите си, които не успяха да съсипят грима ми,тъй като не слагам никакъв. Чад ми помогна да се изправя. И щом го погледнах,сякаш света си дойде на място.

-А сега ми разкажи за този Кристиано Беладо,с който имаш среща утре вечер? Дано този се окаже свестен или ще му наритам идиотския задник!-засмях се при шегата му за мъжа, с който щях да излизам следващата вечер. Смешно е, и не е за вярване. Кой да помисли,че жена като мен на двадесет и пет е още девствена, но ако правя секс с някой,то той трябва да е спечелил сърцето ми,за да му дам такова важно нещо за мен. Все пак секса не е само сношаване на две тела,а един вид емоционално свързване на две души,да знам,че съм старомодна,но така съм родена. Не бих отрекла, че съм доста красива, бях висока, стройна и с ангелско лице,даже повечето хора,които не ме познаваха ме смятаха за седемнадесет годишна,но това е друга тема.