Ново Начало

Здравейте! Това е моята история. Надявам се да ви хареса. Моля ви оставете ми коментари за това какво мислите за нея и дали ви допада.
- Клара, ще вземеш ли последния куфар от колата?
- Да, ей сега! - отивам до зеленото ни ситруенче и измъквам куфара от него. После затварям врата и заключвам колата. Разтварям дръжката на куфара и започвам да го влача по грапавата земя на пътеката към новата ни къща. Спирам някъде на средата на пътя към врата и оглежадм извисяващата се пред мен сграда. Къщата е голяма. Има 3 етажа и много прозорци. Изведнъж сърцето ми започва да бие силно. О не отново. Пак взех да откачам. Знам какво следва - очестено дишане. Опитвам се да го предотвратя и да дишам дълбоко, но вече е твърде късно паник атаката ми е на лице. Следващият етап е главоболието и изтръпването на пръстите ми. Сядам на куфара и подпирам лакти на коленете си, а главата си обгръщам с шепи. Ето вече се задава и четвътия пристъп- гласовете. Чувам писъци, а после истеричен смях. Всичко се върти, а паниката вече ме е обзела напълно. Едвам дишам когато чувам крясъци. Първоначално решавам, че са само в главата ми , но после проследявам шума и разбирам че идват от съседната къща. Ама какво ....
- Аз и баща ти даваме всличко каквото пожелаеш кола, дрехи , подслон, всичко а ти как ни се отплащаш???? Прибираш се след няколко дни мъртво пияна!!! Изключена си от 5 училища! Знаеш ли колко ми беше трудно да обедя директорът да те приеме в това училище .... Емили, Емили върни се веднга тук... Емили!
   Врата се отваря със замах и от нея излиза момиче с дъгла до кръста тъмно черна  коса. Облечена е с къси панталонки и черен потник с v образно диколте. В ръката си дъжи бутилка водка. Надига я и отпива от съдържанието. Вижда ме как седя и гледам като инвънземно и се доближава до мен.

Подава ми бутилката и казва.
- Искаш ли ? - аз седя няколко секунди и я гледам безмълвно. Е, какво пък. Поемам водкката и отпивам. Поглежадам към Емили и я виждам как пали цигара. Понечвам да и върна бутилката, но тя не я поема.
- Задръж я. Изглежда май на теб ти трябва повече.- усмихва се леко накриво след което се завърта  на пети и си търгва. Крясъците вероятно на майка и продължават да се чуват от къщата.
     Не знам дали е от странната случка, но във всеки случай паник атаката ми си е отишла. Ставам от куфара и си поемам дълбоко дъх. Въпреки инцидента преди малко аз няма да се откажа. Преместих се тук, защо исках да започна на чисто, исках ново начало и имам намерението да си го получа въпреки паник атаките, които са като белег от моето минало. Вдигам глава и се запътвам към новия си дом.