Доброто в теб

1

-Ако не си забелязал тези пари не отиват в сградата,а дирекно в джоба на Бенсън! А и всеки в управлението знае,че крадеца го залових...

-...АЗ!-довърши той вместо мен и щом го зърнах се изправих и погледнах смирено. Нямах смелост да му се опълча! Самия Джим Бенсън стоеше гордо пред мен и ме преценяваше с очи.

-Аз ще тръгвам,че имам доста доклади върху бюрото си!- Измрънка набързо Чад и изчезна мигом след това.

Върнах погледа си отново към началника си и го погледнах очакващо да нареди нещо,каквото и да е! Колкото и да му бях ядосана, показвах хладнокръвие и уважение,макар и фалшиво. И там в главата ми, някъде в пространството се надяваше този мъж да не ме е чул,да не е чул целия разговор с Чад,да не е чул обидите по негов адрес,които щяха да ми костват обичаната работа.

Той се приближи по-близо до мен и прошепна толкова тихо,че само аз да чуя.

-Колкото и да се изкушавам да те целуна Холи, няма да го сторя,не и пред всички тук!-Каза той и вонящия му дъх се разби в лицето ми ,на което всички се чудеха как всявах страх във всеки престъпник. Отвратих се и се отдръпнах леко,след което поех дълбоко въздух. Беше ми непрятно да бъда в присъствието му, мразех го!

-За какво конкретно сте тук,началник Бенсън? Защото имам куп работа,а Вие ми пречите да я върша!-Ледения ми тон,го накара да се засмее и да покаже жълтите си зъби. Джим Бенсън беше петдесет годишен, полуплешив и закръглен мъж, който на пръв поглед може да те стъписа и отврати. Той си позволяваше да флиртува не само с мен, но и с всички млади служителки тук!

-Дойдох за миналите доклади,съкровище! И ако искаш може после да се отбиеш в кабинета ми,за да поговорим върху повишението ти!

-Мисля да откажа предложението Ви,сър! За сега съм доволна от заплатата си,а относно папките-оставих ги върху бюрото Ви тази сутрин!

-Знам.- добави и ми намигна,при което се отвратих още повече щом погледа му сканира всяка една част от тялото ми,врътна се на пети и си тръгна.

След като проследих с поглед как той затваря вратата на кабинета си,една въздишка се изтръгна от устните ми. Стана ми по-леко след като той си тръгна. Но нима ще търпя това до края на живота си? Или след пенсионирането му?

-Имаш избор, Холи!-потупа ме по рамото Марта,която беше на тридесет години, с цели пет по-възрастна от мен. Беше красива, смела и леко закръглена,но в очите ми,беше модел за подражание.- Млада си,красива си,умна си! Може да си намериш много по-добра работа от тази мизерия тук. Например без проблем може да станеш модел,имаш всички характерни черти,а и заплащането е в пъти повече от това тук! Ако бях на твое място...