В студените нощи по улици прашни
безцелно се луташ с мислите мрачни.
Загубен не само в този квартал,
но в мисли обречен, вече си се предал.
Дали ще измръзнеш сам в някой ъгъл,
дали някой зад него не би те наръгал -
незнаещ, нехаещ за своята смърт,
вървящ из града без посока и път.
BẠN ĐANG ĐỌC
Стихотворения.
Thơ caЧасти от мислите и чувствата ми, някак трудно и недъго скалъпени в едно цяло, излети в листите на тетрадка, стояща между учебниците, чакаща за момента през късната нощ, когато ще я извадя и ще добавя още малко от моята душа в нея - да стои там, защо...
