Меланхония.

216 30 6
                                    

Празно е съзнанието,
но пълна е душата.
Стоя си в тъмнината,
само тя е тъй позната.

И не виждам, и не чувам
нито трепет, нито звук
просто дишам, само чувствам
самотата в този студ.

Без капка обич преминавам
с малка стъпка аз напред,
но не успявам, пак залитам,
пак съм само силует.

Стихотворения.Where stories live. Discover now