Превръщаш се във сянка,
отражение на твоята душа,
и пътуваш с въображение
край безкрайните поля.
Наслаждаваш се на всеки минал миг,
всеки поглед запечатва се в съзнание,
всеки звук е твоето дихание,
всяка мисъл е нестихващо ухание.
Но скоро няма да напуснеш
този спомен като в сън
ще стоиш затворен тука,
ще забравиш що е вън.
Губиш себе си, забравяш всичко
ставаш същество най-безразлично.
Реалността межделее като сън.
Затворен си, а си навън.
И така в пространството на твоя спомен
ти живееше спокоен
и въпреки затворен,
се чувстваше свободен.
YOU ARE READING
Стихотворения.
PoetryЧасти от мислите и чувствата ми, някак трудно и недъго скалъпени в едно цяло, излети в листите на тетрадка, стояща между учебниците, чакаща за момента през късната нощ, когато ще я извадя и ще добавя още малко от моята душа в нея - да стои там, защо...
