Corrupted Highness - p.j|m.yg Fanfic -

I

(Prince - When Doves Cry, е песен която подхожда за тази глава)

15.11.2008, Събота

Бях свикнал с монотонно ежедневие в приюта - не ми бе особено трудно. Все пак това бе мястото за един кръгъл сирак като мен.

- Хей, копеле-
Погледнах нагоре, отново  Мок Бионг И, всеки ден се случваше едно и също като записано на лента.-Бионг И остави ме намира! Не ти ли писва да си изразяваш проблемите върху другите?

- ...Моля?! - ноздрите му се разшириха, а ръцете му се свиха в юмруци, оцветяващи кокалчетата на ръцете му в бяло. Бях го здравата ядосал. По принцип, той сеизнервяше и от въздуха.

- Не-ме-ли-чу? - повторих изречението възможно най – бавно и спокойно, въпреки че се чувствах сякаш ще повърна. Смелостта ми винаги идваше в неподходящо време. Той се приближи до мен, ръцете му бяха заплашително близко, а единственото което можех да направя е да се свия на топка и да търпя.

След няколко минути, след като бях сигурен, че е отишъл някъде, станах от земята и отидох на пейката отвън. Есента бе дошла, валеше пороен дъжд, който ме караше да треперя, в приюта рядко можеше да се добера до някаква дебела дреха. Синините даде ни ми като "подарък" по - рано ме боляха, дори от седенето на едно място ме болеше.

След няколко минути дрехите ми подгизнаха, всяко движение ми костваше неимоверно много усилия.

Въпреки, че се бе оформила лека мъгла видях фарове на кола. Заслепиха ме, покрих очите си с ръка и зачаках колата да замине, но за моя изненада спря пред портите на приюта. От нея първо излезе висок мъж с чадър, не можах да видя лицето му, защото бързаше да прикрие излизаща жена. Изглеждаха заплашително, особено като не можех да видя лицата им.

Те бяха високи и двамата бяха с кафяви очи и черни коси. Влязоха в сградата, малко след това влезнах и аз, и се настаних на една от пейките в коридора. Мястото изглеждаше като болница и миришеше на такава, не ни се позволяваше да пипаме нищо извън стаите си или да изнасяме нещо от тях.

Явно бях заспал, защото като отворих очи бях в стая. Не коя да е, а на директора. Пълна със секции върху, които бяха наредени стотици награди, писма от осиновители и сираци, в които те изразяваха своята благодарност и радост - той ми бе казал така. Не можех да разбера всички думи, все пак тогава бях седемгодишен, а семействата явно са се опитвали да бъдат възможно най – креативни, като сигурно са изваждали какви ли не синоними на думи от Naver, за да изглеждат по – образовани.