Promise

3 Глава: "Цветове и емоции"

                   (13 минути след това)

Последните сълзи се стекоха от очите ми и въздъхнах.Просто ще трябва да преглътна това, че съм различен, че няма да има любов за мен.
А и на Ноа сигурно въобще не му пука, та той не ме познава!
Погледнах часовника си и май беше време да ходя в клас, но честно казано бих останал тук завинаги отколкото да ходя на училище.Стегнах се и бях готов за гръгване...да кажем, че ми е малко по-добре, но ме беше толкова мързел да стана, бях си легнал толкова хубаво...а да не говорим, че още ми беше тъжно.
-Има ли място за мен?-Чух глас да казва зад мен.
-А!-Изплаших се и паднах на земята.
Имах пръст по лицето и трева в устата, просто беше страхотно.
Поне още гледах към безкрайната гора, бях влюбев в нея.
-Дай да ти помогна...-Беше момчешки глас, но не бях обърнат към него, защото се чувствах толкова слаб и тъжен.
Но почувствах как ми държеше ръката и се опитваше да ме издърпа нагоре и просто трябваше да стана.
-Какво е станало с теб?-Попита Ноа, гледайка ме все едно турнадо е минало през лицето ми.Беше той...сърцето ми...душата ми...тялото ми...всичко почувства едно голямо успокоение.
-Нищо...добре съм...-Казах, избърсвайки кал и листа от ръката ми, както и някои сълзи.
-Не, не си, седни сега и ми обясни, моля.-Сложи ръка зад гърба ми и ме настани на пейката.Този миг никога няма да го забравя...ама ако му кажа може да се отврати от мен...
-Нищо ми няма...добре съм си...просто бях малко тъжен...и...-Измъмрих, но преди да заговоря, той ме прекъсна заинтересован и ме погледна в очите.
-А защо плачеше?-Попита той, гледайки ме с тъжни, но така мили очи!Толкова съм слаб като ги гледам...да...определено съм влюбен.
-Няма да схванеш...просто съм тъжен...-Казах, обръщайки се към него.
Но момчето гледаше на другата страна и нещо си ровичкаше из чантата и не ми обръщаше внимание.И ето как разговорите умират...това показва колко се интересува от мен.Опитах се да задържа сълзите си, но една се спусна по бузата ми и падна на панталона му.
Извади нещо от раницата си и се усмихна.
-А това трябва да е твое, нали?-Каза той, подавайки ми молива, който му дадох вчера.А да!Забравих, че въобще му го дадох този молив!Толкова много се радвам, че поне е милсил за това!
-Дап, благодаря ти...-Измрънках, взимайки молива.Веднага го прибрах и го погледнах пак.Той ме гледаше, аз го гледах...какво по-хубаво и перфектно от това?Няма, нали?
-Та ти така и не ми каза защо плачеше...-Проговори, гледайки ту надолу, ту към мен.Не исках да бъда честен с него, но ако не съм, може би повече няма да имам този шанс като сега.
-Ами...един човек...-Прошепнах, гледайки към къщите и града пред нас.
Гората ни гледаше а птицине лека по-лека почнаха да пеят пак.
-Разбирам те...-Измрънка, гледайки с мен напред.От тревите пред нас се стичаше вода а от растенията капаха кристално чисти капки вода.
-А как въобще разбра за това място?-Попитах, гледайки го странно.Това се чудя!Как въобще разбра за моето си местенце?Мислех, че никой не идва тук...а и нямаше следи от някого преди мен.
-Ами...може би те преследвах до тук...-Каза, усмихвайки се както и, засрамяйки се леко.Той ме е последвал?Ама, за да ми върне четката или за мен?И в двата случая много се радвам, че е станало нака.
-А така...браво бе, Ноа!Но ми обещай сега, че това ще е нащо място!Не го казвай ни никого!-Казах, повишавайки тон.Момчето се усмихна и устните му се помръднаха леко.Косата му беше все така перфектна, въпреки че имаше капки в нея, а днес стилът му беше перфектен!
-Нащо място?-Попита, оформяйки се още една усмивка на лицето му.
Може би прекалих като казах "нащо" ама така ми се иска...да е само за нас.
-Добре де...прекалих...-Рекох, изчервявайки се.Веднага се обърнах на другата страна от срам и почнах да дишам дълбоко.Усетих как момчето си сложи ръката на гърба ми и почувствах как все едно с магия поправи болката в мен.
-На мен пък ми харесва...-Каза, обръщайки се така, че да може да ме погледне, колкото и да беше сложно.
Леко се обърнах към него и се усмихнах тънко, без да показвам много емоция, защото отвътре горях.
-Сладко е, нали?-Попитах, избърсвайки косата си от дъжда.Ноа се зарадва и реши да се доближи леко до мен, слагайки ръце върху пейката.
Доближи си ръката до бузата ми и деликатно избърса една останала сълза по нея.
-Ти си сладък-Отрече, гледайки ме в очите.Доближи си цялото тяло към мен а главата най-много.Сърцето ми туптеше много силно а душата ми се пълнеше с радост и любов.
И така усещах как с всяка изминала секунда устните му се доближаваха все по-близо до мойте.Устните ни бяха толкова близко са се докоснат, но по едно време усетих как нещо ме дърпа надолу...и още взето така се озовах на земята.Как стана това ли?И аз не знам...
Но бях на земята както и чантата а главата ме болеше много от падането.
-Ауч-Измрънках, слагайки ръка на главага си.Въздъхнах и видях как момчето заобиколи пейката и се настани върху мен.Ама буквално все едно бях легнал и той беше легнал отгоре ми.
-Добре ли си?-Проговори, поклащайки глава.Косата му се наметна настрани а очите му заблестяха.
-Да кажем...-Промъмрих, гледайки нагоре към очите му.И двамата се усмихнахме и момчето се приближи много близко до мен.Беше застанал все едно на лицева опора над мен а аз бях отдолу.Усетих как тялото му докосна мойто и почувствах леки тръпки.
Устните ни бяха на сантиметри да се слеят и слънцето ни блестеше.
-Тъпчо...-Промъмри той с най-красивата и истинска усмивка, която някога съм виждал.Има ли нещо по хубаво от това?
Приближи си устните към мойте и ме погледна с кафявитя си очи...сякаш те ми говориха..."Чувствай се добре"..."Обичан си"...И не след дълго усетих как неговите устни си намериха място на мойте.
Усетих как в стомаха ми се образуваха пеперуди и тялото ми се стопли.
Седяхме така и не можехме да се насладим на момента, защото той беше абсолютно перфектен!
Но когато си отлепи устните от мойте, се изчерви.
-Амм...Джейс...-Прошепна той, усмихвайки се до уши.По гладката му кожа се виждаха и леко зачервени места, не знам какво е, но може да е алергия.
-Дап...-Казах меко и го погледнах отдоле му.Усмихнах се като леко си извих главата към неговата.
-Не го казвам често...но...амм...обичам те...?-Сподели той, усмихвайки се до уши от радост.Никога не съм си и мислел, че ще имам такъв безценен момент в сърцето ми.Като по книга...толкова нереално, но това същност е!Не е сън!
-И аз те, Ноа...-Пророних, наддигайки се да го целуна.Като леко го направих, момчето си сложи ръката на гърба ми да ме поддържа и се спогледахме.
Усмихнати се целунахме пак и сърцата ни се сляха в едно.Почна да вали дъжд и животните се скриха.Ние останахме така под дъжда и въобще не мислехме да си отиваме.Сякаш природата ни се радваше, но това е прекалено много.
Трябва да съм му благодарен, че ме преследва до тук, иначе това можеше да не е реалност...

А какво ще се случи от сега нататък?

Ами ще разберете в следващата глава!

И както винаги сте страхотни!Обичам ви...и да...чао-бао!

               *закрива телефона с ръка*

#Зеленотозапрезидент
#Всичкищебъдемпрезиденти
#Джоусефмемрази
#Паунанемиеписал
#Левиеживот
#БлагодарятиТина
#Зорисиискаолиото
#Рибатаимадосаденбрат
#Вуйчозапрезидент
#Фъстъкевицеточка

Kris 1632...