Daddy Namjoon

Лунапарк и подозрения

Гери заподскача. Не ѝ давах да прави закуската, защото тя е гост тук. Но сега ѝ дадох.

Гери: Кажи ми какво да правя.

Джин: Вземи нож и нарежи бананите. 

Дадох ѝ нож и дъска за рязане. Докато аз режех ягодите, чух "ауч". Бързо отидох до нея. Беше се порязала. 

Джин: Стой тук.

Отидох да взема лепенки. След минута и половина бях при Гери. Изчистих кръвта от пръста ѝ и сложих лепенка.

Джин: Сега разбираш ли защо не ти давам да ми помогнеш?

Тя направи виновно лице. Целунах пръста ѝ. Видях как малка усмивка се появи на лицето на момичето пред мен. 

//В същото време при Намджун и Ели//

/ГТ Намджун/

Събудих се сам в леглото си. Хм, Ели е станала. Какво ли прави сега? Обух си боксерки и слязох в кухнята. Тя готвеше. Реших да я гледам скришом. Наблюдавах я как обръщаше нещо в тигана. Доста беше добра. Започнах да оглеждам барплота. Имаше картон с яйца. Явно правеше омлети. Продължих да я гледам. 

След около десет минути тя започна да приготвя масата. Имах чувството, че съм женен. С бавни и тихи крачки отидох зад Ели и я прегърнах в гръб. Тя взе, че подскочи. Да не я стреснах?

Ели: Боже! Уплаши ме!

Намджун: Извинявай.

Ели: Искам отплата!

Целунах я, като мислех, че това ще помогне. Но не беше каквато и да е целувка. Вдигнах Ели и я настаних на барплота. Ръцете ми обхождаха цялото ѝ тяло. 

След известно време се отделихме един от друг.

Намджун: Надявам се да съм ти се отплатил хубаво.

Ели: Даже много. 

Смъкнах я от плота и се отправихме към столовете. Седнахме и започнахме да закусваме. 

//След половин час//

Закусихме и започнахме да се обличаме. Измих чиниите, докато Ели се преобличаше. И аз трябваше да направя нещо. 

След като измих чиниите, Ели слезе долу. Тръгнахме за училище. По пътя си срещнахме Джин, Гери, Йонги и Ким. Казахме си по едно "здравей" и тръгнахме шестимата на училище.

//След 20 минути//

Вече се намирахме в сградата на отчаянието. Влязохме в класната стая и със Джин и Йонги отидохме в един от ъглите на стаята. Трите момичета направиха като нас. С момчетата започнахме да си говорим, когато чухме вратата да се отваря. Джимин влезе.