Daddy Namjoon

Миналото

Джин: Не ти ли липсвахме? Къде се губиш?

Йонги: Не идваш на училище. 

Намджун: Джин, сигурно си зает напоследък.

Намджун хвърли кръвнишки поглед на Джи.

Намджун: А сега, ако ме извините, имам работа за вършене.

Намджун се зае отново да целува момичето. Не личеше, че е от нашето училище. Той не я целуваше, а изглеждаше, сякаш искаше да а изяде.

Джин: Сърдит си ми, нали? За това, че излизам с Гери? Мислех, че ще се зарадваш, че съм открил любовта, но вместо това, ти ми се сърдиш.

Намджун спря да "поглъща" момичето и го накара да ги остави сами.

Намджун: На беше ли ти този, който каза, че при никакви обстоятелства никога няма да излезе с нея?

Джин: Обстоятелствата сега са други. Аз я обичам, а ти не можеш да се зарадваш за приятеля си.

Намджун: Как въобще помисли, че съм ти приятел? Ти разруши нашия пакт. Помниш ли го? "Без обвързвания".

Джин: Намджун, нещата се променят. Като теб. Погледни се: всяка вечер по барове и момичета, а преди беше най-добрият ми приятел, който винаги казваше, че няма да се промени.

Намджун: Имах си причина!

Той се развика.

Джин: Е, и аз си имах причина и сега не съжалявам, че се промених. Имам хубава връзка.

Джин хвана ръката на приятелката ми и я доближи до себе си.

Джин: А, като гледам, ти не се задържаш за едно момиче и за пет минути. Шибан женкар.

След като Джин изрече тези думи, Намджун му удари един юмрук в носа, след което падна на земята, а Намджун тръгна на някъде.

Джи: Джин!

Клекнахме тримата до Джин, опитвайки се да му помогнем да се изправи.

Джин: Спокойно, добре съм. Нищо ми няма.

Йонги: Как така нищо ти няма?! Цялата ти муцуна е в кръв!

Йонги и Джи помогнаха на Джин да се изправи.

Ели: Джин, добре ли си?

Джин: Спокойно, хора. Нищо ми няма. Добре съм.

Джи: Нека да отидем при сестрата.

Четиримата влязохме в училището и всички се загледаха в окървавения нос на Джин.

Намджун, такова копеле си станал. Не, ти си беше копеле. Зарязаха го, а той се промени коренно. Преди не беше такъв. Преди...ние бяхме приятели. Знам, не е за вярване. Преди шест години двамата бяхме най-добри приятели, защото нашите ни запознаха. Отначало не го харесах, но си казах "Какво пък?" Постепенно започнахме да се сприятеляваме. Всяка сутрин ходехме на училище заедно и след това се прибирахме. Когато станахме на 15, Намджун си намери гадже. Малко го ревнувах, но се радвах за него. Искаше ми съвети как да се отнася с момичетата. И момичето беше това, което заряза Намджун преди година. И след това...той някак си ме намрази. Веднъж се опитах да поговоря с него, но той ми би шута. Намджун си направи татуси и срещна приятели, които явно вече е разкарал от живота си, а аз намерих Гери.

///Съжалявам, че главата е толкова кратка, но просто бързах. Ще има продължение, не се бойте. EliToshkova, да ти е сладко///