I Gave You His Heart, Now You Must Keep It!

21 глава

Беше вечерта на откриването.

Бях облякла синя рокля, дълга малко под коленете. Нищо притенциозно.

Ресторантът наистина бе прекрасен. Изискан, но в същия момент някак небрежен.

Вътре бе пълно с хора.
Толкова, че се затрудних с намирането на Сам. Той бе дошъл по-рано, за да пригласи последните детайли. Той искаше да е перфектно и не го виня, откриването на този реаторант бе важно събитие за него.

Огледах се отново и най-после очите ми се спряха на русокосият ми приятел да обсъжда нещо със сервитьорите. Запътих се в неговата посока.

- Хей.
- Хей! Изглеждаш великолепно!
- Благодаря, ти също изглеждаш прилично! - засмях се. - Харесва ми какво си направил с това място! - огледах отново ресторанта. - Красиво е.
- Всичко това е за теб! - целуна бузата ми. - Хей с-съжалявам, но имам страшно много работа все още. Кухнята само мен чака! - Сам се извини. Казах му, че всичко е наред и, че ще се оправя.

След това седнах на една от запазените маси, на която имаше табелка с името ми. Масата бе запазена само за мен и Сам, затова бях сама.

Не беше като да не познавам никой. Познавах повечето от приятелите на Сам, и също танцьорите от студиото, но беше такъв момент, в който просто искаш да си сам в тълпа от хора.

- Толкова много хора, а ти седиш сама! Мисля, че се нуждаеш от компания.

Ииии моментът отмина.

- Кое те кара да си мислиш, че ти си подходящата компания? - повдигнах вежда.

Той не каза нещо. Вместо това той продължи да ме гледа. Чудех се какво ли се върти в главата му...

Погледнах в скута си, леко засрамено. Защо ме гледаше така?

- Скай?

Погледнах нагоре.

- Защо ме мразиш?

Погледнах объркано.

- От както дойде тук в Лондон, за да ме видиш, не си ми казала една добра дума! Не разбирам защо! До колкото си спомням ти ми каза, че не искаш да ме виждаш, после идваш сама при мен, а после се местиш тук за постоянно с един от най-близките ми приятели. И не ми казвай, че го обичаш! И двамата знаем, че не изпитваш същото към него! - не спирах да го гледам в очите, без да казвам нищо.

- Извинете, може ли за малко внимание. Добър вечер на всички. За мен е чест, че сте тук в този специален ден! Денят, в който мечтите стават реалност! - Сам започна своята реч, как той е разбрал, че мечтите са най-важни и, че ако се трудиш усилено можеш да постигнеш всичко.