I Gave You His Heart, Now You Must Keep It!

17 глава

Минаха няколко дни от срещата ми със Сам. С него се виждахме всеки ден. Започнах да изграждам все по-силни чувства към него.
Не бях виждала Лео от срещата ни в парка. Честно казано и не исках особено. Бях щастлива със Сам.

Русият ме бе поканил в пицарията. Отидох малко по-рано, затова трябваше да изчакам да му свърши смяната. Седнах на една от празните маси и зачаках, изваждайки телефона си.
Някой седна от другата страна на масата, което предизвика вниманието ми. Вдигнах глава и кой да видя...

Лео.

- Какво правиш тук? - попитах.
- Не може ли да идвам тук, за да хапна пица? - повдигнах вежда, облягайки се назад.
- И от всички празни маси избра да седнеш на тази, която е заета?! - скръстих ръце.
- Добре, дойдох да поговорим. - изплю камъчето.
- Няма за какво да говорим! - отрязах го.
- Не, има!...За дневника. Къде го намери?
- У вас. - отговорих просто.
- Ровила си у нас- прекъснах го.
- Не Лео, търсих теб! Куповачите ми го дадоха.
- И ти...ти го прочете? - попита видно притеснен.
- Може би.
- И ти з-знаеш какво пише вътре?
- Да, Лео, това значи да прочетеш нещо! - какви бяха тези въпроси?!
- Значи признаваш-
- Да... Знам за родителите ти... И за чувствата ти към мен.
- Исках да ти кажа, че всичко това е минало и сега аз имам приятелка, която обичам и-
- Лео! Знам и за мен всичко е минало! Сега сме в Лондон, а Лондон...- усмихнах се, споняйки си какво каза Сам. -...е място за ново начало!
- Добре, защото не исках да храниш напразни надежди. - моля?!
- Какво?! - отсякох.
- Искам да кажа, че не исках да си мислиш, че ще оставя Стейси заради теб! - замаза.
- Като да ме съжалиш? - повдигнах вежда.
- Да!...тоест Н-не! Аз-
- Чуй ме внимателно! Аз не искам съжаления, най-малко от теб! Не си мисли, че съм умряла да съм с теб!...Освен това...си имам някого! - скръстих ръце.
- И кой по-точно? - присмя се, повдигайки вежда.
- Хей Лео...Скай! - седна до мен, обвивайки ръка около рамото ми. Приближи се и ми даде кратка целувка по устните. Лицето на Лео беше само за снимка. Беше толкова шокиран! Да бяхте видели дяволската усмивка, която се изписа на лицето ми.
- Вие з-заедно ли сте? - каза сочейки между нас с пръст.
- Да! Вече от около седмица. - отбеляза щастливо Сам.
- Седмица? Та ти не я познаваш добре! Вие отидохте само на една среща! - Лео почти се развика. Сведох глава засрамено.
- Лео не викай! - Сам прошепна силно. - Освен това бяхме на втора среща.
- Сам, обмисли ли го добре?! Сигурен ли си?!
- Лео, какъв ти е проблемът?! Харесвам Скай, тя ме харесва също...- погледна към мен, сякаш да се увери, че това е вярно. Кимнах и се усмихнах искрено. Наистина го харесвах и исках да бъда с него, но все пак имаше миниатюрна частица от мен, която ми крещеше, че това е грешно, но сякаш сърцето ми крещеше по-силно. - Не разбирам, защо не си съгласен с това?! - вече и Сам викаше. Няколко човека се обърнаха, но това не спря действията на Лео.
- А, от къде си сигурен, че тя няма да ти изневери, да тръгне с някой друг и да те зареже?! За времето, от което я познавам, разбрах, че тя не е много наясно с чувствата си! - стана от мястото си, викайки още по-силно.