Let me love you (Book 2)

Пролог (втори сезон)

Бяхме в частния самолет. Минаха две минути а вече ми е скучно. Трябваше да правя нещо. Ще направя това което винаги правя когато ми е скучно. Ще ям. Взех един пакет с чипс, отворих го и започнах да ям гледайки през прозореца. Усетих как някой сяда до мен и се обърнах.
Лиам: Хей.
Аз: Хей.
Лиам: Май само аз и ти не спим.
Огледах се и всички спаха. Някои бяха застанали като трупове което роди тих смях в мен. Усетих как чипса свърши. Оставих опаковката в боклука и взех нов чипс.
Лиам: Само това ли ще правиш?
Аз: За мен не е проблем.
Той: Още ли си пишеш с онзи Камерън?
Аз: Да. Не съм спирала.
Лиам въздъхна и се облегна на седалката.
Аз: Какво?
Той: Просто се тревожа за теб. Може да е някой психопат а и.....
Аз: Някой който иска да ми навреди заради извесноста ми да схванах. Но това че съм известна заради вас не ми пречи да правя обикновени неща. Не ми казвай че ти не си го правил.
Той: Правил съм го. Но разбрах че е опасно и спрях.
Аз: Да говорим за друго. Искаш ли чипс?
Той: Не отказвам.

Събудих се от шум. Огледах се. Бях заспала на седалката гушаната в Лиам който също спеше. Чакай какво? Защо.... Как...... Мразя когато става така. Не съм от гушливите. Най-вече като са приятели на брат ми. Бързо се изправих и бях цялата в чипс. Изтупах се малко, хвърлих опавковката. Майки налагаше всички с.... банан? Боже как ще издържа? По-добре да се включа защото ми е скучно.
Майки: Банана Майки младши ще господства!
Отидох до него.
Аз: И аз се включвам.
Майки се усмихна подло и ми подхвърли още един банан.
Аз: Банана Джо в атака!
Найл ми се беше пред пътя и го фраснах с банана зад врата. Започнах да се хиля като напушена и да налагам всички по пътя си. Лиам още спеше. Подла усмивка се появи на лицето ми. Доближих се бавно и го ударих. Той подскочи а аз се изсмях и избягах. Докато най-спокойно си налагах Кал някой ме хвана през кръста и ме вдигна във въздуха. Започнах да се съпротивлявам.
Той: Пипнах ли те?
Разпознах гласа на Хари. Ама точно той ли? Започнах да се съпротивлявам докато той се опитваше да вземе Джо. Забелязах че Майки също е хванат.
Той: Да живеят супер бананите!
Аз: Да живеят супер бананите!
Започнахме да го викаме отново и отново докато се опитваха да вземат Джо и Майки младши. Чухме пилота който каза да си заемем местата. Люк сложи Майки на една седалка а Хари ме настани до него. Започнахме като малки деца да си играем с бананите 😂.

*Не знам дали главите ще са толкова къси но засега е това. Ако не сте видели в резюмето: това е продължение на Texting with Cameron Dallas. Можете да я намеите в профила ми. Ами нямам какво друго да ви казвам освен че се надявам да следите историята и до следващата глава.*