A Chance For Love.

Глава 2

//Гледна точка Кейтлин//

Какво ли обличат хората,които ще развеждат момчето което харесват из градът?Е,аз трябва това да облека сега.Дали да попитам майка ми какво де облека?Нее,тя ще започне да си мисли,че го харесвам.Е,то е така,но тя не трябва да разбира.Спрях да мисля толкова и просто взех една от роклите ми и я облякох.Наресах косата си и сложих си парфюм.                    -Мамо,след малко излизам.-изкрещях и гърлото ме заболя.

-С Емили и Сара ли?Още сега започвате с вашите постоянни срещи.                                                      -Не,нали ти разказах за момчето което ме спаси от лампата.Той иска да го разведа.                       -С момче?Ще излизаш да го развеждаш вечерта?Какви са тези нощни разходки?-каза лошо. -Ами нямаше как да му откажа и не искам да му отказвам.Няма да ме изнасили!Просто ще си поговорим и ще му покажа някои местенца.-казах гледайки като дете което иска нещо.         На вратата се звънна.Сигурно беше той.От къде знае къде живея?Господи няма как да е той.Отваряйки вратата видях,че е той.Ами явно има как да е той.Усмихнах му се и той също.  -Здравей.-каза със сладката му усмивка,а аз отвърнах със същото и тръгнах да излизам.        -Да я върнеш най-късно в 23:59,една минута да закъснеш и няма да искаш да стъпиш в този щат отново.-казвайки това майка ми надигна вежда,посмейвайки се.

Когато майка ми затвори вратата и двамата се спогледахме и започнахме да се смеем.Няма да взимаме колата ,защото все пак целта е да се разходим.Докато го развеждах на красивите места ми разказваше за себе си,за семейството си,за местата,които е посетил.Разбрах много неща за него.Накрая го заведох до едно езеро.Там имаше пейки и седнахме.
-Благодаря ти,че ме разведе .-каза мило той. -Благодаря ти,че спаси животът ми.-отговорих смеейки се.
Той се наведе към мен и ме целуна.Отвърнах му.Мислех,че след тази целувка ще ми е неудобно,но напротив той се отпусна и започна да ми задава въпроси и да разказва. Вече почти бяхме стигнали до къщата ми.Погледнах часът,беше 23:55 .Забързахме се за да вляза в 23:59 .Така и се случи.Аз го прегърнах за сбогом и той точно си тръгна.
-Извикай го обратно и му кажи,че училището е затворено до края на седмицата.И му кажи,че скоро е поканен на вечеря у нас.-каза мама неочаквано.
Казах му.Той беше доволен.Пак се сбогувахме.Щях да го видя чак понеделник.
//Гледна точка Кайл//
През целият път си мислех за нея.Озовах се у нас.Видях брат ми как се спуска от стлбите към мен.Започна да ми говори някакви глупости,но не му обърнах внимание. Ходех към стаята ми,а той ходеше по мен и говореше.Влезе в стаята ми най-нахално.
- Тайлър млъкни!
-Ако не ми кажеш и думичка за момичето няма да млъкна.
- Какво те интересува?Нали искаш да я убиеш?Нали е злодей?
-Ами да глупако не усети ли свръхестествената и аура?Та ти си ловец трябва да усещаш тези неща..
-Ами да ти кажа ли какво усетих? Усетих момиче което е мило и красиво и не иска да убие никой!
-Ами то е ясно,че тя не иска,но родителите и те ще я научат когато и е времето ти на тъп ли се правиш?
-Я млъквай искам да лягам.
-Умерен ли си от целувки?
-Не просто не се държа на краката си,защото гърбът ме боли заради някой..
Татко влезна в стаята.
-Вие двамката пак ли ще се биете?
-Не просто той ми досажда и сега ще си тръгне нали Тайлър?
-НЕ!Тате..Той иска да излиза с тива момиче ,тя не е човек.
-От къде знаеш сине?
-Очевидно е!
-Кое му е очевидното?Абе я и двамата се махайте писна ми от вашите глупости искам поне един ден без да говорите за свръхестественото!-ядосано казах и те излязоха.
//На другият ден//
-Тате,наистина ли?
-Нямаме друг избор веднага трябва да заминем!
След като чух тези гласове веднага станах от леглото и излезнах от стаята ми за да видя за какво става на въпрос.
-Какво става?-изстрелях аз.
-Бен ми се обади.Има върколак в горите.Трябва да отидем да му помогнем.
-Ама ти,ти тъкмо ни записа на училище тук.Нали щяхме да останем.
-Ами Кайл свикни.В нашата професия няма как да живеем на едно място повече от година.Имаме работа.-каза строго татко.       -Аз няма да дойда с вас!Когато го отсраните се върнете.Аз няма да дойда.
-Не идвай!Тайлър и ти остани.Един върколак срещу 2-ма ловци,с Бен ще се оправим!
-Татее,искам да дойда моля те!-каза Тай.
-Трябва да ходите на училище как ще извиним всички тези отсъствия?
Брат ми си замълча,но на лицето му видях колко ме намрази.И за какво?Един път няма да ходи на лов..Писна ми от него.
//Гледна точка на Кейтлин//
Телефонът ми звънеше и се събудих.Беше Сара.Забравих,че и обещах да излезнем.Тя беше пред нас,а аз ставах от леглото.Поканих я у нас.
-Ех,Кейтлин..За какво толкова мислиш,че забрави,че ще ходим до мола?-каза гледайки ме възмутено и сърдито.                   -Ами има си причина,качвай се горе ще ти разказвам!-отговорих опитвайки се да оправя грешката ми.
Качихме се горе и седнахме на леглото ми.
-Е какво става с теб?Ти никога не забравяш?
-Ами,аз обещах на Кайл да го разведа понеже е нов..Ии снощи бяхме заедно и напълно забравих за теб Сара.
-Ясно.Влюбена си.Повярвай ми знам какво е,мислиш само за него нали?
-Ами не точно.Мисля за това как ме целуна.
-Целуна?-изкрещя след като и запуших устата,защото не бях сигурна,че съм сама.
-Ако искаш излез на улицата и го изкрещи!Да много бързо,но не съм го планирала.
-Глупачке никой не го планира.
И двете започнахме да се смеем.
-Е как стана?И защо?
-Ами не знам.Изведнъж се случи.
-Този започвам да го харесвам..Охх по дяволите.Да знаеш само какво се е случило.
-Какво?
-Ами Ашли е скъсала с Джейкъб..!
-Това е невъзможно!
-Пише го даже в училищния вестник.
-И защо?Да не би пак да е набележила някой?К*чка!
-Ами казват,че го е скъсала,защото имала чуства към друг.Тъкмо се бях зарадвала,че той може да заговори,но ти провали всичко.
-Охх ако сега се сети за съществуването ми ще се гръмна..-и двете се засмяхме.
-О,не Сара.Забравих,че трябваше да ходя до баба.Хайде ставай тръгваме.
-Ама нали щяхме да ходим на кино?
-Киното отиде още когато се успах.
Вървяхме към къщата на баба.Сара ми разказваше някакви клюки,а аз се правех,че слушам.Някои неща ги чух,а други не.Отивахме при баба майката на майка ми.Тази жена наистина беше странна.Винаги когато сме болни ни дава някакви отвари и за няколко часа вече сме здрави и все едно не сме боледували.Заради нейните отвари не мога да отсъствам от училище.Баба и мама са доста странни.Никога не съм ги разбирала.И винаги имам чуството,че крият нещо,но едва ли някога ще разбера.
Пристигнахме пред къщата и и тръгнахме да влизаме.Влизайки в къщата чух гласове.
-Майко още е твърде малка.Ще се подлуди.
-Как ще се подлуди това е кръвта и,това сме ние.Няма смисъл вече да крием.Кога ще и кажеш когато стане на 50 ли?
-Ами не мисля,че е готова..
Мисля,че говореха за мен.Млъкнаха.Аз извиках ,,ехоо,,Те дойдоха при нас.Мама беше при баба.Нали беше на работа?
-Мамо?Какво правиш тук?Не си ли на работа?
-Ами аз реших да мина през баба ти.
-Хубаво.За какво си говорехте?
-Какво си чула?
-Нищо конкретно просто гласове,които млъкнаха когато ни чуха.-излъгах,много добре чух какво говореха.
-Говорехме за едни билки.
-Къде е красивата ми внучка?-извика баба избутвайки мама от пътя и идвайки.
-Ето ме,напълно забравих,че трябваше да идвам.
-Хайде до после аз отивам на работа.-каза  мама и тръгна за работа.
Аз баба и Сара седнахме,баба ни разпитваше ние отговаряхме,стояхме малко вътре после отидохме в задният двор.Баба остана вътре за да си прави отварите а ние си говорехме.Както обикаляхме забелязах зад храстите,че има къща.Не бях виждала,че зад къщата на баба има друга къща.Аз се приближих не можех да повярвам на очите си.Това беше къщата на Кайл.Отидохме при баба за да и кажа,че си тръгваме и да я питам как може да излезнем на улицата на Кайл.Тя ми обясни,но някак подозрително ме гледаше.Минахме покрай къщата му.На прозореца се виждаше едно момче което не познава,а не след дълго се появи и Кайл.Въпреки,че ни гледаха той не ми помаха.Аз ние се разбързахме.Глупаво беше,че дори аз не му кимнах,но и той не го направи и не се чуствах виновна.
//Гледна точка на Кайл//
-Ела веднага тук Кайл!-извика брат ми от стаята му.
Отидох,той гледаше през прозореца си.
-Какво искаш?
-Ела и виж сам.
На улицата беше Кейтлин с приятелката и.Гледах я и тя погледна,но нито един от нас не поздрави другия.За да избегна неловка ситуация тръгнах да дигам ръка,но брат ми бутна ръката ми надоли.
-Виж я.Как може да не ти прилича на свръхестествена?Колко си глупав.
-Като я гледам прилича на нирмално момиче.Спри да фантазираш.
-Тогава,защо дойде от къщата на вещицата?
-Ти да не я следиш?От къде знаеш къде е била?
-Беше при баба си.Бях в двора.
-Баба и е вещица?
-Да,занеш тя какво ще стане,нали?
-Стига не ти вярвам.
-Не те карам,но аз ще я разкрия.
-Прави каквото искаш само не я наранявай.
-Ще видиш.Аз ще съм прав.Това,че я харесваш не я прави по-малко това което е.
-Спри!Омръзна ми от твойте глупости.Вземи малко се стегни.Ела на училище и спри да мислиш за свръхестественото.
-Спокойно,не бъди толкова загрижен за мен.