Redemption

Chapter 13 - Impulse

Но нямаше да се панирам , защото така само щях да се забавя , а и съм попадал в подобни ситуации. Тогава чух как тя издиша силно , опитвайки се да вкара въздух в дробовете си. Отделих се от шкафовете и отидох до нея , а очите и рязко се отвориха , но беше за кратко. Дяволите да го вземат , ще живееш , Хейдън. Трябва да живееш.

Върнах се и продължих да ровя , но нямаше нищо. Тогава чух шумните стъпки на Дерек. Бях заключил вратата , за да може никой външен човек да не влиза , но аз самият не бях от полза тук.

- Няма го в стаята!

Дерек говореше изморено , поемайки си шумни глътки дъх.

- Какво ще правим , Хари?!

В главата ми преминаваха хиляди мисли в минута , но всичките безполезни. Дерек за разлика от мен се панираше.

- Потърси от някъде инхалатор , ще се справим , просто спокойно!

Казах му , защото той видимо се беше притеснил. Сякаш се чувствахме отговорни за това.

Аз отидох до другият край на кабинета , за да продължа да търся проклет инхалатор.

- Няма никъде такова нещо! Хари , тя ще умре , тя умира , двамата с теб сме виновни , че не я спасихме.

Той започна да говори забързано както прави в такива моменти , а аз се чудех кой по напред да успокоя.

- Няма да умре!

Въртяхме се , а устните на Хейдън посиняха.

- Хари , дали може да се диша уста в уста при такова положение?

Всичко ставаше прекалено бързо , за да мисля.

- Откъде да знам?!

Поне се сетих за нещо.

- Дерек , трябва да потърсим Кристъл. Върви !

- Кристъл?!

Знам , че двамата не бяха в най-добрите отношения в момента , но не можем да премисляме и това. Радвам се , че той тръгна веднага след като погледна сподавящата се Хейдън. Може да не му е никаква , както и на мен , но се чувствам странно задължен , а и няма да понеса някой да умре в нашите ръце след като е имало начин да го спасим.

Нямаше какво друго да направя , докато ги чаках. Прехвърлих единият си крак през тялото и и вдигнах главата и , която се наклони на един край. От носът и течеше кръв , но не си направих труда да я избърша. Миглите и се поклащаха , а сега не беше времето да анализирам лицето и , а просто да действам.