Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 40 | Different version of himself

Вратата внезапно се отвори и Брайън влезе вътре.

- Добре ли си?

Не говореше на мен, но очите му бяха насочени към мен. Той посегна към ръката ми, за да ме изведе от стаята, без отговор.

- Не! – Каза Келси, преди да се отдалечим. – Всичко е наред, вината е моя. Той е добре. Аз съм добре. Ще го изведа, когато сесията ни свърши.

- Сигурна ли си? – Попита Брайън.

- Да, - въздъхна Келси, усмихвайки се насила.

Той не изглеждаше много убеден. Но, след като ми отпрати още един скептичен поглед и огледа стаята, най-накрая затвори вратата.

Погледнах към Келси, която се беше навела да събира нещата си и почувствах пристъп на вина. Може да не я харесвах, но това не беше по нейна вина. Поне ни помагаше да избягаме.

- А-аз, съжалявам, - промърморих. И наистина съжалявах. Просто бях толкова гневен на г-жа Хелман и Джеймс, на Уикендейл и на себе си, но също така, това не беше по вина на Келси.

- Всичко е наред, - каза тихо тя, със съчувствен тон, с който не я бях чувала да говори преди.

- Не, не е, - възразих и след това се наведох, за да взема една от книгите на пода.

Роуз.

- Хари, ръцете ти треперят, - посочи Келси. И да така е. Треперех и сдържах сълзите си, опитвайки се да не повърна, и се страхувах. Но го игнорирах, игнорирах и нея, продължавайки да разчиствам бъркотията, която бях направил.

Не исках да й отговарям и не го направих. Не се чувствах добре за разговор. Защото всеки дъх, който си поемах, беше образ на Роуз, върху операционна маса, всяка част от мен се влошаваше, докато умът ми повтаряше ужасни спомени и всеки човек, когото обичах биваше отнеман от мен, и всичко това беше една възможност бавно да започна да раздробявам здравия си разум.

- Хари, - повтори Келси, след няколко мои опита да върна назад предишните си действия и да поставя нещата на правилното им място. – Наистина, всичко е наред. – Погледна ме сериозно и аз въздъхнах, сядайки на пода, облягайки се на стената зад мен. – Аз и Лори ще ви измъкнем от тук. И двамата с Роуз.

- Сигурна ли си? – Попитах, защото в момента имах нужда от някакво успокоение.

- Да, - отговори Келси. И може би, беше някакъв психологически номер, но тя ме накара да повярвам на думите й безрезервно. – Роуз ми е най-добрата приятелка. И на мен ме е грижа за нея, Хари, и ще се уверя, че ще се измъкне от тук, преди това да се случи.