Chapter 19 | Consequences

4.3K 237 37
                                    

Със страх чаках отговора на Хари, просто надявайки се, молейки се, че няма да се нахвърли на някого. Само щеше да изглежда по-побъркан ако го направи. Човек би могъл да повярва, че някой толкова уравновесен и уверен е способен да остане хладнокръвен. Много, биха си помислили, че има ярост и за двама души, мислейки го за сериен убиец. Но, за пореден път, Хари беше подценяван.

Разтърсване премина през мен, когато той най-накрая избухна, ставайки рязко, като бутна, почти преобърна масата. Голямата му сила се прояви, докато масата се наклони на една страна, картите се разпиляха по целия под.

- КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, Е ТОЙ?! – Хари изкрещя, гласът му излизаше дрезгав и гневен. Той завъртя главата си наоколо, търсейки убиецът, но не намери това, за което се оглеждаше. Това, което намери, бяха дузините разтревожени очи, взирайки се в него.

- Хари, успокой се, - казах, но гласът ми беше тих и се съмнявам, че изобщо ме слушаше. Пациентите гледаха и пазачите вече вървяха към нас. Хари правеше сцена, друго парче от неговото безупречно досие в Уикендейл, беше на път да се разпадне. Ако, откриеше Джеймс, това щеше да бъде краят, удар след удар и тогава ще бъде бичуван, камшик след камшик, като наказание. Или това, или ще бъде завързан, принуден да се подложи на електрошокова терапия, като агонизираща болка ще преминава през тялото му.

Само мисълта да бъде наказан, ме караше да потръпна. Не можех да позволя това да се случи. Гневът го правеше сляп за последиците, гладът му за отмъщение е единственото нещо в ума му. Аз трябваше да бъда тази, която ще го спре.

- Хари! – Настоях, издърпвайки ръката му назад, с всичката сила, която малките ми ръце можеха да призоват. Целта ми беше да го дръпна, за да ме погледне, но бях неуспешна в опитите си. Той се поколеба и аз го използвах в мое предимство. И двете ми ръце се пресегнаха да хванат лицето му, докато го дърпам надолу, за да е принуден да ме погледне. Очите му бяха широко отворени, зениците му- големи и очертани в светло зелено. Дишането му все още беше тежко, но не направи стъпка.

- Чуй ме! – Настоях строго, гледайки го право в очите. Всички гледаха, знаех, че го правят, но не ми пука. Точно сега, единственият ми проблем е, да пазя Хари да не се пострада. – Той не е тук, - казах, гласът ми се понижи, за да може да го чуваме само ние двамата. – Джеймс дори не е тук. Буйстването няма да ти помогне, - казах сериозно. – Моля те Хари, ще те накажат ако направиш нещо. Не мога да стоя тук, с мисълта, че ще те наранят.

Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles FanfictionWhere stories live. Discover now