Трябваше да взема само най-важното.Не,трябваше да взема всичко. Трябваше да взема абсолютно всичко,с което разполагах,за да го докажа възможно най-бързо. Нещата трябваше да станат до другата седмица. Нито виждах как,нито къде или пък дали изобщо щяхме да успеем.Тъкмо когато си помислих,че съм приготвила всичко, телефонът ми иззвъня .Дали беше той? Дали не беше време? Може би вече бяха свършили всичко сами и аз бях напълно безполезна. Не мисля,че бих могла да им помогна с каквото и да е,но тъй като те са решили,че ще се наложи да дойда с тях,щях да го направя. Дължа го на Луи. И на Хари също.Бяха направили твърде много,че да ги оставя да действат сами. Телефонът си звънеше и звънеше,докато се занимавах с мислите в главата си.
Слязох по стълбите,само за да видя кой е.Нямах намерение да вдигна,защото не исках да ме проследят. Не и този път. Когато видях номера, ми стана лошо. Главата ме заболя, започнах да горя отвътре, главата ми кънтеше от най -различни мисли и неща,които могат да се случат. Краката ми омекнаха,ръцете ми се разтрепериха , косата ми настръхна . Нямаше начин да вдигна. Тръгнах да бягам,дори не се замислих за това,че трябваше да взема всички торби със себе си ,сега най-важното беше да се махна от хижата. Въпреки всичко се сетих да взема точно това,което ми трябваше най-много . Което трябваше на тях. За малкото време,през което успях да събера мислите си ,го грабнах заедно с телефона си и тръгнах да излизам от сградата. Бях боса и бях облякла огромната тениска на Луи,нищо повече.Но нямах време да разсъждавам по този въпрос. Тъкмо когато си мислех,че съм успяла,че ще изляза успешно и че няма шанс да ме хванат,тъй като няма да имат време да се усетят какви ги върша, усетих силен удар в главата. Всичко стана черно.Намирах се в черна галактика, където не се чуваше нищо. Не чувах дори собствените си мисли,а имах нужда от тях ,по дяволите. Макар,че не съм сигурна дали каквото и да е би ми помогнало от тук нататък,дори и самите те.
Всъщност така и не разбрах,кои са така наречените ''те''.
KAMU SEDANG MEMBACA
If I could fly
Fiksi RemajaНе знаех дали трябва да тръгна. Ако го направех,губех облога, но ми се струва,че положението се влошава твърде много и ще бъде опасно да отида. Но ако не го направя,се съмнявам,че ще се събудя на другата сутрин.Мислите ми се преплитаха, думите се об...
