Redemption

Chapter 5 - Unfamiliar

Ние се движехме по безлюдния път и беше неизбежно да пропуснат от погледа си това превозно средство. Но мисля , че Хари се надява да не се усъмнят , че са врагове и да нападнат. Тук е толкова различно , а аз си мислех , че е опасно , когато идват да взимат нови хора и минават покрай сградите покрай нашата къща. Не че всичко това не се случи в къщи , не че не убих хора , не че не съм го правила и като по-малка , но преди всичко малко или много се чувствах защитена , защото татко беше там. А той беше ли там , знаех , че ще направи всичко по силите си , за да ни предпази. И дори не си представях краят на живота му. Животът му е преминал в битки , а аз не си го представях да умре в такава.

Мислите ми ме бяха завладели , когато фокусирах поглед назад и съзрях една група от 5-6 човека да гледа втренчено в джипа. Почудих се дали наистина ние сме в погледите им , но нямах време за чудене , защото една от пушките им се насочи точно към нас.

- Хари , видяха ни! Хари!

Все още ми беше странно да го наричам по име , още по-малко да бъда на неговата страна , но това се случва за момента , защото и двамата искаме да останем живи.

- По дяволите , толкова бързо..

Той измънка и нещо друго , което не успях да чуя и се загледа в огледалото за задно виждане.

- Трябва да дойдеш тук за малко.

Приплъзнах се до предната седалка , а той бръкна в някаква кутия , която беше под седалката му и ми подаде една кръгла бомбичка , която най-вероятно ще служи за отвличане на вниманието.

- Хвърли я надясно , бързо , но вн..

- Знам как да го направя.

Казах , а той ме изгледа ледено , но върнах погледът му. Обърнах се назад , а хората не се виждаха , поне не на пътя. Дали са тръгнали или ще тръгнат след нас? Дали изобщо това ще ги сплаши или просто ще бъде допълнително време за нас да се измъкнем?

Отворих прозореца и дръпнах въженцето , което запалваше малката бомба. Хвърлих я изведнъж , а тя се спусна по-лекия склон , който водеше до групата от мъжете на пост. Гръмна зад тях , а те ставаха все повече. Явно тези , които ни бяха видели отиват да ги информират. Поне от гърма се разрази пушек и това попречва на изгледа им към нас за известно време. Гледах как повече и повече се събираха на мястото , дори и димът да замъгляваше и моето виждане. Исках да питам въпроси , но се колебаех , защото досега се правех , че разбирам всичко , но всъщност , разбира се , не е така. Просто Хари изглеждаше уравновесен , не че аз се панирах , но си личи , че това не му се случва за първи път.