1 Глава

473 38 7
                                    

"Защо Сидни?" Алекс въздъхва, сваляйки раницата си и сяда до мен на тротоара. Улицата е тиха, вероятно всички спят. Никога не съм се чувствала по-празна преди, нито пък имам представа как ще продължа през всичко това.

Поглеждам зелените очи на Алекс. Тя се опитва да се усмихне, но губи надежда и гледа надолу, сълзи започват да се спускат по бузите и'.

"Вече ти казах Алекс, работата на мама."

Остава само един ден. Един ден.

"Не мога." Алекс прошепва и аз също започвам да плача. Повече сълзи бликат надолу по бузите и', карайки ме да заплача по-силно. Тя ме поглежда.

"Не искам да тръгвам." Мънкам докато изтривам сълзите си. Алекс ме прегръща внимателно.

"Наистина не искам Алекс, повярвай ми! Но ще минем през това, нали? Ние сме две силни и уверени жени. Нали?... Не не сме, нямам идея как ще се справя с това." Продължавам плачейки.

"Съжалявам за теб." Тя шепне и ме пуска.

Внезапно телефонът ми започва да бръмчи и ринг тонът на All Time Low звучи доста силно.

Избухваме в смях, въпреки че все още плачем. Поглеждаме към телефона, виждам името на майка ми и вдигам. Двете я мразим, особено нейното държание.

"Джулия ще опаковаме багажа, прибери се вкъщи!" Крещи в ухото ми. Алекс ме гледа.

"Да разбира се мамо." Поглеждам Алекс и тя се кикоти.

"Ще бъда там след 5 минути."

"Да, обичам те." Майка ми промърморва докато затваря. Тишина, неудобно.

Ставам и се обръщам, съзирайки Алекс да гледа небрежно улицата. Улицата, на която се научих за първи път да карам малкото си розово колело.

"Трябва да тръгвам Алекс." Измънквам. Тя свива рамене и извърта поглед отново. Никога не съм изпадала в толкова неловка ситуация с нея, но хей, защо не?

"Разбрах." Отговаря и ме прегръща отново. Мога да чуя тихия и' плач докато я оставям да стои там.

"Ще ти се обадя!" Тя вика когато се обръщам и вървя към вкъщи.

Вероятно това е последния път, в който виждам Алекс за дълго време. Чувството е ужасно.

ужасно

Преди дори да съм почукала, мама отваря вратата и ме хваща за ръката. Докато ме дърпа вътре, почти падам върху кутиите. Издърпва ме нагоре до старата ми стая. Все още има следи от плакати на стената.

That Tatooed Guy // L.H. // бг преводWhere stories live. Discover now