13

1.1K 87 11
                                    

  

През нощта не успях да спя добре. Не знам кое беше по-голяма причина - това, че отново оставих Оню в неведение, или това, че бях сам през цялата нощ. Не бях в същата стая, както миналия път. Стана ми ясно, когато видях, че ги нямаше тъмните завеси и мекото, огромно легло, макар това върху, което бях легнал да бе достатъчно голямо като за трима души и да бе покрито със скъпи завивки. И какво от това? Когато бях сам, не можех дори да им се насладя. Знаех, че не мога да очаквам кой знае какво, но предположих, че г-н Ким отново ще заспи при мен. Вместо това, помня само как ме остави и напусна. После сънувах и сега стоях буден от 3 сутринта до сега. А вече бе 5:30. Изправих се в леглото и обхванах корема си с ръце. Отворих уста да извикам, но се спрях преди да съм събрал нежелани погледи върху себе си..като например този на иконома. Достатъчно е, че вече ме беше виждал полугол. Свих се на кълбо върху леглото и изстенах, присвил очи. Болката бе странно голяма. Изпитах ужас от нея и се опитах да се съсредоточа и отпусна, като се мъчех да не мърдам, но тя не спря. Когато стана наистина нетърпима, се примирих с нея и станах внимателно, като видях дрехите си на стол до леглото. Облякох ги и си обух някак кецовете, без да ги завързвам. Прибрах портфейла си и закуцуках към изхода на стаята. Побързах, преминавайки коридора и подминавайки онази огромна, черна врата. Опитах да не си спомням за случилото се зад нея снощи. Продължих, виждайки края на коридора. Докоснах дръжката с ръка и се строполих от острия спазъм. Не знаех какво друго да сторя, освен да изстена по-високо, предизвикан от силното чувство. Свих се и се опитах да се съсредоточа, както и да се стърпя от по-остри движения. Не знаех какво ми става, просто бях сигурен, че не искам да бъда хванат така. Поех си дъх и се изправих, като отворих вратата и излязох. Отвън в огромната градина стоеше икономът и пръскаше прекрасните цветя преди да бе изгряло слънцето. Подминах го, опитвайки се да избегна разтревожения му поглед.

- Млади господине, добре ли сте? Защо сте тук толкова рано?

- Аз..трябва да си..вървя – отвърнах и се придвижих към огромната врата, искайки да напусна имението.

- Но, г-н Ким нареди да не напускате без негово знание и мисля, че не се чувствате добре. Да извикам ли лекар?

- Не..всичко е наред! Наистина..просто ще си вървя.

- Но, г-н Ким..

Fifty Shades Of GREY/boyxboy/Where stories live. Discover now