- Какво говорите.. Аз не бих..сторил нещо такова – опитах се отново да сведа глава, но ръката му ми попречи, застопорявайки ме на едно място.

Малко по-късно, тя обви кръста ми и ме повдигна леко, качвайки ме на масата и настанявайки се между краката ми. Почувствах се толкова зависим от действията на този мъж. Толкова неконтролиращ моите собствени.

- Г-н Ким..моля ви..

- Молиш ме за какво, Кий? – той се подсмихна с онази негова странна усмивка и се приближи максимално, заемайки и последното свободно място между бедрата ми. Дланта му се спусна по дрехите ми, нагло пъхайки се под тях и докосвайки кожата ми. Бях толкова съсредоточен върху това, което върши.. Не отделях поглед от лицето му, а бузите ми горяха повече от необходимото. Побърквах се от едно негово докосване..как можех да го отблъсна..?

- Не правете нещата по-сложни, отколкото са. Не съм подписал нищо – напомних му тази подробност и той спря всяко свое действие за миг, преди да пренесе пръстите си в предната част на тялото ми и да ме докосне по корема..а после и по гърдите, затискайки едното ми зърно между пръстите си. Вкопчих ръцете си в края на масата и извих гръб, опитвайки се да не отговарям на действията му, но бе ужасно трудно..дори невъзможно. Главата му пак намери място между ключицата и брадичката ми, нежно плъзна езика си по адамовата ми ябълка и засмука малко под нея. Измърка толкова силно. Наистина ли го възбуждаше да го прави това?

Не исках да стигаме по-далеч и се опитвах да предотвратя това, но с течение на време, осъзнавах че малко по малко се поддавах. Макар да протестирах с думи, тялото ми говореше свой собствен език.

- Кий, Кий.. – прошепна той и се отдели от врата ми, като обхвана лицето ми в дланите си. Почувствах се затиснат и в капан. – Ти ми каза, че искаш да опиташ, че искаш да ти покажа. Не ми напомняй, че не си подписал..това ме изнервя допълнително.. Повярвай ми, не искаш да ме видиш такъв – тялото ми настръхна от предупреждението му и преглътнах шумно – Позволи ми да ти покажа до къде можеш да стигнеш по този начин. Решиш ли, че ти идва в повече, просто кажи. Ще спра, колкото и да ми е трудно да направя това. Разбираш ли?

Кимнах отвеяно и сведох поглед, впервайки го в раздърпаните си дрехи. Изглеждах ужасно, но странно защо, не се чувствах така..

Fifty Shades Of GREY/boyxboy/Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon