Лошо момиче

27.

След 20 минути бяхме пред скривалището на Макс. Паркирахме колата по встрани, аз си взех автомата, а Джесика си взе картечницата. Излязохме от колата и притеснението веднага ме обзе, за разлика от мен Джесика беше спокойна.
-Крис, какво ти има? По - притеснен си от всякога... Хайде да се връщаме... Ще дойдем друг път.-Каза и понечи да отвори вратата, но аз я спрях.
-Не! Ще го направим сега!-Казах твърдо и я погледнах.
-Сигурен ли си?-Попита и ме погледна несигурно.
-Да, хайде!-Казах и се запътих към почти разрушената малка къщичка, но гласът ѝ ме спря.
-Крис...-Извика тихо и аз се обърнах.-Взе ли си бронежилетка?-Попита, а аз чак сега усетих, че не съм.
-Амииии... Не съм.-Казах и се почесах зад врата.
-Тогава и аз ще махна моята... Не е честно само единият да е с такава привилегия!-Каза и я махна и я сложи на задната седалка.
-Какво правиш? Веднага си я сложи!-Настоях, но тя не ме послуша и ми се усмихна и аз ѝ отвърнах. -Не беше нужно... Но все пак благодаря.
-Хайде да влизаме вече, че и аз ще взема да се притесня!-Каза и тръгна напред, а аз я следвах.

Вече бяхме пред къщата и Джесика тъкмо щеше да удари вратара, но аз я спрях.
-Нека аз!-Казах и я ударих с крак и тя падна на земята. Влязохме в къщата, която беше... Уау... Отвън може да прилича на съборетина, но отвътре беше като имение. Почти ми дожаля, че трябва да убиваме тук.
След по - малко от секунда трима,доста едри и високи мъже слязоха от горния етаж и застанаха пред нас.
-Кои сте вие и какво правите тук?-Попита единият крещейки, а другите двама насочиха пистолети към нас.
-Писна ми да обяснявам коя съм...-Каза Джесика и застреля двамата с пистолетите си.-Мисля, че знаете!-Каза и застреля този, който зададе въпроса.

Джесика
С Крис се качихме на втория етаж, но почти моментално бяхме обградени от 8 противни горили с по два пистолета в ръка. Погледнах към Крис и той ме погледна. Кимнах му с глава и той направи същото. Набързо извадих три ножа и застанах пред Крис, а той се обърна с гръб към мен. Хвърлих ножовете в различни посоки и видях, че двама съм ги улучила в гърлото, а третия в рамото. Взех картечницата си и започнах да стрелям. След секунди те вече бяха повалени. Видях, че и Крис си беше свършил работата и аз му направих знак да продължаваме. Направих крачка, но забелязох, че единия си мръдна ръката, аз настаних крака си там, а той извика от болка. Насочих голямото оръжие в ръката си към главата му и тъкмо щях да дръпна спусъка, но той проговори.
-Моля те...Имам деца...-Помоли ми се той, но това въобще не ме докосна.
- И родителите ми имаха деца, но никой не изпита съжаление. Защо аз да го правя?-Казах и го застрелях. Продължих напред без да се замисля.