I pick my poison and it's you!

Untitled Part 15

- Девствена ли сте?

- Да! – отговорих, изчервявайки се

- Питам Ви, за да може до изключим възможността за бременност и да определим по-лесно диагнозата.

След 20 минути всичко беше готово и доктора ми каза да изчакам около 3 часа, за да станат готови резултатите.

- Какво стана? – попита веднага Найл, щом ме видя.

- След 3 часа официално ще ти докажа, че нищо ми няма а сега се връщаме в къщата, за да се забавляваме.

Върнахме се бързо и тъй като видяхме, че всички са насядали около телевизора и гледат филм решихме и ние да се присъединим. Филмът беше „Лоши момчета2".

На рекламите Кей дойде при мен и ме попита:

- Как мина?

- След 2 часа ще разберем, че съм здрава.

Накрая филмът свърши и всички започнахме да го обсъждаме, а Найл изведнъж се сепна:

- Джесика! Резултатите! Бързо! – всякаш ще изпуснем влака.

- Добре, само да пия вода и идвам.

- Дано да бъдеш добре стискаме ви палци. – проговори изведнъж Бела.

- Хубаво, чао до след около час.

Найл караше бързо и видях, че беше напрегнат.

- Найл, скъпи, не се тревожи. Всичко ще бъде наред.

- Дано, защото ако те загубя, то тогава губя себе си.

- Добре, сега е моментът на истината. – въздъхнах.

Отидохме при лекаря и той повика само мен в кабинета си.

- Седнете, моля госпожице... - след като седнах започна направо. – Ще бъда директен и деликатен. Истината е, че имате рак на белите дробове. – дъхът ми спря. В този момент светът престана да се върти.

- Какво? – казах пресипнала,като малка сълза се спусна от окото ми.

- Имате рак на белите дробове. Това обяснява припадането Ви снощната вечер, или когато въздухът Ви не е достигал докато сте плакала.

- Докторе, сигурен ли сте, че това е истина? – попитах все още недоумявайки какво се случва.

- Да, нашите уреди са 99,9% правилни. Съжалявам.

- Добре, а тази болест има ли лечение?

- Да, но първо трябва да дойдете, за да ви прегледам на скенер.

- Става, но може ли да бъде в Понеделник, защото не искам да го съобщавам на близките си все още. Аз ще намеря правилния начен и момент,, моля Ви.

- Добре, но наистина трябва да стане бързо, защото сами не можете да преборите болестта. Имате нужда от подкрепа.

- Обещавам докторе ще се постарая да кажа, колкото е възможно по-бързо и тактично. Имам още една молба към Вас. Когато излезем през тази врата да кажете на момчето, което обичам, че съм здрава и винаги ще бъда до него, умолявам Ви! – казах вече с пресипнал глас едва сдържайки сълзите си.

- Добре, няма проблем, но искам да дойдете в Понеделник, за да определим фазата на болестта. – каза, записвайки нещо на някакъв лист.

- Да, няма проблем. – отговорих. Ще направя всичко възможно, само да не го нараня.

    БЕЛЕЖКИ ОТ АВТОРКАТА!!!

Такам, нова глава знам че не протече така, както очаквахте но дано да Ви е интересно и да продължавате да четете.

           Не забравяйте да коментирате и гласувате!!! :* :* :* <3 <3 <3