I'm not real

Untitled Part 3

- Роузи! - чува се крясък от другата страна на улицата.

Ел се стряска, а котето скача от ръцете й и се шмугва в близките храсти. Под слабата светлина се появава силует. Постепенно Ел го разпознава.

- Г-н Стайлс?

- Не, господин се използва само за баща ми. Г-н Лестър, г-н Лестър Стайлс.. аз съм просто Хари. Хари, който загуби котката си. Здравей, Елизабет. - той се усмихва, но тревожността в очите му кара Ел, да насочи поглед към храстите.

- Толкова съжалявам, беше под онази кола и аз просто я взех..

- Няма проблем, искам само да я намеря. Ще ми помогнеш ли?

Eл се приближава до него и разбутва с ръце листата на храстите. Поглежда момчето до нея, което с шепот вика името на любимеца си. Най-накрая се усмихва и ръцете му обхващат мека бяла топка на сиви петна.

- Ето къде си.

- Значи се казва Роузи. - Елизабет срамежливо се усмихва на името.

- Имам я от вчера. Обичам котки.

- Аз също.

Хари събира очите си и се изкикотва.

- Избягала си от вкъщи?

- Толкова ли си личи?

- Пижамата дава добър довод.

Ел поглежда към дрехите си и се изчервява. Бе забравила, че е тръгнала по пижама.

Хари скрива усмивката си и преглъща.

- Добре ли си?

- Да. - съвсем плахо промълва тя.

- Искаш ли да влезеш у нас? Къщата отсреща. Баща ми спи, а има и топло мляко.

- Трябва да се прибирам...

- Не съм толкова добър, колкото баща ми в психологичните му дела, но мога да помогна.

- Оценявам го, наистина, просто стана много късно. А и вечерният час..

- Да. Е, поне се запозна с Роузи.

Неловкото изчезва и Елизабет поглежда котето с искрена радост и любов.

- И аз бях объркано дете в ново училище.

Думите му я накараха да се вбеси. Отново това. Отново някой базира състоянието й на факта, че е ново дете. Но всъщност кой би могъл да ги вини? Едва ли някой ще предположи истинската хипотеза.

- Как мина...как мина с картината ти? - отклонявайки темата, тя се чувства по-добре

- Реших да не ходя на изложението.

- Какво? Но защо?

- Почувствах се странно, когато каза че описва живота ти.

- Значи аз съм виновна? - изведнъж тя изпитва силно чувство на вина.

- Не, не. Просто реших да я запазя така. Да стои далеч от очите на хората.

- Не знам...аз

- Не си виновна ти, Елизабет. Това не е нещо ново. Много пъти не съм представял картина по ред причини. Различни хора ме вдъхновяват, карат ме да размислям. И някак си гледам по друг начин на картината.

Ел въздъхва.

Хари й се усмихва.

- Може би аз трябва да се извиня, че създадох тогавашната атмосфера по-тъжна за теб.

Ел не казва нищо. Хари смръщва вежди.

- Ще тръгвам. Искаш ли да те закарам?

- Не, ще походя.

- Очевидно обичаш ходенето.

- Да. Чао - фалшива усмивка се появява на лицето й и тя прави една крачка напред - Чао и на теб, Роузи.

След това си тръгва.

По пътя мисли само за думите му. Какво се опитваше да каже с това...вдъхновяване, размисляне...имаше ли скрит мотив в думите му?