I'm not real

Untitled Part 3

- Махни се от живота ми!

- Мамо, моля те, спри!

- Ти си виновна! Баща ти ни напусна заради теб.

- Мамо, той не ни е напуснал. Отиде командировка.

- Млъкни! Ти си изчадие! Искам да умреш, искам да те няма!

Чупене на чаша. Стъкло се забива в ръката на малкото момиче. Започва да тече кръв. Майка му го вдига от пода, след това го тласва отново обратно и го изритва в корема. Детето не мърда. Само плаче. Виковете на майката изпълват цялата стая.

Ел се събужда с тежко дишане. Няколко капки се стичат по челото й. Не беше сънувала това от три години. Тя потърква белега си на дясната си ръка. Преглъща. Беше на десет, когато майка й изпадна в първата фаза на болестта си. Беше в лудница четири месеца и половина. Когато излезе, следващата й депресия бе точно преди шест месеца. Мислейки за това, Елизабет настръхва.

Трябва й въздух. Много въздух. Тя отваря прозореца на стаята й, но не се чувства по-добре. Улиците са мрачни. Тук-таме има някоя улична лампа. Но заради вечерния час, пияни възгласи или смях на разгонени тийнейджъри не се чува. Но така или иначе в този град такива деца дори не съществуват. Без да му мисли, Ел прескача терасата си и скача на тревата. Къщата не е висока, което се оказва привилегия. Тя безшумно отваря градинската порта и изкача на улицата. Не се чувства сякаш прави нещо грешно. Напротив. Според нея просто да се разходи е най-нормалното човешко желание.

Докато върви в тъмнината, вижда малко коте, подаващо се от една кола.

- Господи, колко си малко...имаш ли си собственик? Гладно ли си? Момче или момиче си?

Огромна усмивка се изписва на лицето й. Сякаш се чувства наистина щастлива. Сяда на една близка пейка, държейки котето в ръцете си.

- Как да те кръстя? Харесва ли ти Пухи?

Котето измяуква съвсем тихо. Ел се изкикотва.

- Право си, много е изтъркано. Но наистина си много пухен. Ами Джорджи? Имах приятел на име Джорджи.

Котето играе в ръцете й, а единственото нещо, на което е способна тя в момента, е да се усмихва и смее.

- Не мога да измисля име. Трябва да е нещо наистина подходящо. Нещо, което ти отива...нещо сладко и...