I'm not real

Untitled Part 2

- И после баща ти получи оферта за тази къща. Беше наистина изгодна. Изтеглихме малък заем и веднага започнахме с ремонта й. Всъщност ремонтирахме само твоята стая и кухнята.

- Изглеждат наистина страхотно. - Ел се усмихва на разказа на майка си относно какво е станало през тези шест месеца.

Двете лежат прегърнати в леглото на Ел, осветени само от нощната й лампа.

- Мамо, искам да те питам нещо...докато бях в кома аз..

- Шшшт..миличка не искам никой вече да споменава тази дума. Чу ли? Няма значение какво е станало. Сега всички гледаме само напред.

- Тогава, може ли да те попитам нещо за бъдещето?

Майка й се усмихва, показвайки на показ белите си зъби и кима.

- Защо ме записа в гимназия Кролс? Какво ще уча след нея?

- Скъпа, гимназия Кролс е невероятно място. Там се раждат гении. Вторат ми братовчедка я е завършила.

- И тя какво работи сега?

- Във фабрика за хартия. - усмихва се майка й

- Какво? - момичето веднага си спомня думите на Андриа, казани по - рано днес.

- Това й препоръчаха от училището. Секретарка или шчетоводител...или май беше...не знам..но си взе хубава професия.

- Ти това ли обмисляш за мен? Да работя във фабрика за хартия?

- Но Ел..ти няма да произвеждаш хартия..има и други постове.

- Наистина ли обмисляш това? Да работя във фабрика за..

- Ел, достатъчно! Да, училището е свързано с фабриката. Градът е малък, повече от училищата са свързани към такива неща. В големия град...

- Искам да уча в голям град! Той е само на 20 км от тук.

- Елизабет стига глупости. Няма да те пратя да учиш в Чикаго.

- Добре, тогава ме прати да уча в Лондон.

- Моля? - майка й се изправя от леглото с ужас на лицето. - Ел, заспивай!

- Не...не искам да съм част от сивия свят на тези хора! - Елизабет придобива червен цвят на лицето си.

- Какви ги говориш, училището е прекрасно. Има си всичко. Няма да отговарям на капризите ти. Дори не е минала една седмица.