Учителите стават и се здрависват с Ел. Руменина се появява по леко тъмната й кожа. Тя се усмихва притеснена и излиза от учителската стая.

- Елизабет, мила, вече можеш да отидеш в задния двор, където ще започне церемонията за новата учебна година.

Ел кимва на дразнещо любезната директорка.

Дворът е пълен с хиляди деца, а тя не познава никого. Гласовете ехтят наоколо, усмихнати лица се виждат навсякъде. Десети клас може да е притеснителен за много ученици, но не и ако си такъв в гимназия Кролс.

Погледът на момичето се спира върху ниска жена с бяла къса коса. Може би и тя е била в учителската стая, но имаше толкова много хора, че Ел не можа да запомни всички. Жената държи табелка с надпис 10Б. Нейната паралелка. Зад класната ръководителка няколко момичета с цветни букети, красиво сплетени коси и перфектно изгладени полички си шушукат. Елизабет си поема въздух и тръгва към новия си клас. Към новия си живот.

А отговор от Кара така и не получи.

- Общо взето е това. – въздиша Мередит и се пресяга за още едно бонбонче.

- Значи...ако няма минус, ще се получи 3?

- Не. Ако няма минус, ще получиш грешна задача. И тук има скоба, а не дробна черта.

- Ясно. – Лидия се усмихва самодоволно заради разбраната задача, взимайки си черешов бонбон.

- Хей, новото момиче...да я извикаме при нас? – пита плахо Катрин. – Седи сама на онзи чин от часове.

- Права си... сигурно ще може да реши двадесет и пета.

- Шегуваш се. Двадесет и пета задача е невъзможна!

- Или неполучима.

Избухват в смях. Елизабет ги поглежда странно. Какво му беше смешнто на това? И защо тези момичета говорят само за математика през целия ден? Колкото и да иска да учи, това не е животът, който си представя. Догади й се от факта, че тези момичета продължават да се смеят на безмислената шега. Или може би само за нея няма смисъл?!

- Така момичета...стига шум, междучасието свърши.

Момичетата безшумно сядат по местата си и заглаждат косите си.

- Госпожице, Андриа има рожден ден днес. – обявява Кристин с вдигане на ръка.

- Чудесно Андриа. Искаш да почерпиш?

I'm not realWhere stories live. Discover now