Денис и Жюли

Глава 4

- Мамка му! Мамка му! Мамка му! - повтаряше Денис уплашено
- Денис, успокой се, моля те!
- Да се успокоя?! Не разбираш ли, че току-що прегазихме човек?
- Ти прегази човек. - поправих го аз и ме погледна с убийствен поглед - Пък и не беше някакъв човек, а проклетото ми гадже Ричи, който щеше да ме застреля. Ти ми спаси живота и ти благодаря.
- Днес правя твърде много неща за теб.
- Но ти благодаря.
- По дяволите! Наруших си обета да не убивам хора.
- О,не! Не ми казвай, че и ти регилиозен.
- Не, не съм. Аз съм от научната сфера.
- Тогава какъв е този обет?
Изведнъж Денис спря колата и даде на заден. Спряхме до изложение на ретро коли, което бяхме подминали.
- Трябва да сменим колата, ако не искаме да ни хванат.
Разглеждахме колите на паркинга, но нито една не ми хвана окото. Докато не попаднах на една малка жълта ретро кола. Беше идеална, но струваше 15,000 долара.
- Нямате ли по-евтини коли? - попитах продавача
- Повярвайте ми това са най-евтините, които мога да предложа.
Денис се появи до мен и каза:
- Ти сериозно ли? Няма ли да се набиваме на очи?
- Може би, но Тифани е много хубава.
- Вече си я кръстила? - той изпуфтя и извади портфейла си - Хубаво, ще я вземем.
- Наистина ли? Ти имаш 15,000 долара? - той кимна и да даде парите на мъжа.
Денис пренесе всичките си неща в новата кола, а аз махнах номера на старата. Качихме се в колата и тръгнахме.
- Кажи ми, докторе, от къде си фрашкан с толкова много пари?
- Преди години леля ми спечели много голяма сума пари от лотарията и тя ги запази за мен.
- Късметлия си. - Де да бях на неговото място. - Накъде тръгваме сега?
- Когато намерим някоя спирка ще те оставя там и продължавам напред сам.
- Какво?! Не можеш да ме оставиш сама. Ние убихме човек и вървим в комплект.
- Вече казваш ние ?
- Ако ме хванат, ще заловят и теб. Ще се движим заедно.
- Добре, но аз имам мисия. Отивам в Сиатъл. На запад.
- Както и аз. Взела съм си декларацията и материала си и ще ги предам на директора на академията.
- Това ли ти е целия багаж?
- Нямам много неща и пари. Това е всичко, което имам.
Ще ме закараш до училището, пътищата ни ще се разделят и ще те оставя на мира. Бегълци сме. Сега сме само ти, аз и яркожълтата Тифани.
- Жюли, аз НЕ те харесвам.
- Моля те, Денис. Ричи е мъртъв. Не бива да се разделяме. А и никога не съм била на запад. Може да се окаже забавно пътуване.
- Обещаваш ли, че ще ме оставиш на мира след като те заведа до академията? - попита той и ми подаде ръка
- Обещавам. - плюх си на ръката и му я хванах.
- Отврат! - обърса си ръката в панталона и извади дезинфектант.