Но, благодарение на г-жа Хелман, не ми беше позволено да съм близо до него, затова нямаше да е проблем, но все още беше най-големият ми проблем, за деня.
Вместо да мисля за Хари, образ на Синтия Портър изплува в ума ми, когато видях Томас. Вървеше през големия коридор на медицинското крило, което беше микс от операционни маси, болнични легла, успокоителни и медицински картони, във всяка една от стаите.
Смяната ми ще започне след няколко минути, затова реших да говоря с него. Той беше най-добрия ми удар, за да разбера целият този сценарий със Синтия, вземайки предвид, че той беше този, който я заведе в операционната, преди странното й изчезване. По принцип, мразех да говоря с хора, с които не бях позната, но Томас беше изключение, като се има предвид обстоятелствата.
- Здравей Томас, - казах точно преди, да се разминем. Той не каза нищо в отговор, просто продължи да върви.
- Томас, - казах, малко по-силно, надявайки се, че ще привлека вниманието му.
- Какво? – Попита, по-скоро грубо.
- Ъм... може ли да говоря с теб за секунда? Трябва да те питам нещо.
Той въздъхна, спирайки и поглеждайки надолу към мен, сякаш бях досадно дете.
- Какво има?
Не бях сигурна как да оформя въпроса, затова просто казах първото нещо, което ми дойде на ум.
- Какво се случи със Синтия?
Беше трудно да разбереш, освен ако не го гледаш и действието щеше да отмине, без да забележа, ако беше някой друг ден. Той премести тежестта си от крак на крак, неспокойно. Нервно.
- Не знам за какво говориш.
Изпълнението беше доста убедително, сякаш наистина изглеждаше объркан, но аз знаех по-добре.
- Виж, видях те да я водиш в онази операционна стая, преди няколко седмици. Не можеш просто да очакваш от мен, че ще повярвам, че съм си го измислила.
- Мадам, честно, не знам за какво говорите. Съжалявам, не мога да ви помогна, - каза, въпреки, че не съжаляваше като цяло. – Сега, ако ме извините, имам работа за вършене.
Той се обърна и започна да ходи, но аз все още не бях приключила.
- Какво й направиха там вътре? Провеждаха ли тестове на мозъка й, или нещо?
YOU ARE READING
Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction
Fanfiction"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx
Chapter 22 | Just a few days
Start from the beginning